Никой родител не обича, когато детето му го лъже. Понякога този период отминава бързо, а в други случаи – за по-дълго време. Независимо от това колко време проблемът същестува, ситуацията трябва да бъде разрешена, за да не свиква малчуганът да послъгва редовно за дребни и по-сериозни неща. Повечето родители реагират бурно на изречените лъжи и влизат в конфликт с детето. По-важно е обаче да видим какво се крие зад лъжите.
Добре е да осъзнаем, че децата не се раждат с онаследени морални принципи. От нас зависи да им създадем такива. Социалните неписани правила и модели на комуникация също не са им присъщи от раждането. Децата често не правят ясна разлика между реалност и измислица, особено когато са малки. Затова понякога лъжите им са съвсем неосъзнати и непланирани. Най-честите причини за послъгване от тяхна страна са:
Необмисляне на ситуацията – често децата изричат лъжи без дори да си дават сметка за това. В двойката лъжа-истина те вмъкват и разбират дори по-добре още един член – неистина, т.е. фикция. Децата не се замислят, че неистината в нашия свят означава лъжа. Понякога е излишно да дълбаем и да се караме на детето, особено когато е по-малко. Ако смятате, че става дума за такъв случай, не преувеличавайте значението на ситуацията, но ясно покажете на малчугана, че подобно поведение не се толерира в отношенията ви.
Грешка – както всички възрастни хора, и децата лъжат по погрешка. Думите се изплъзват в миг на неадекватно разсъждение, а после ги е срам да си признаят, че са сбъркали. В подобни случаи е добре да обясним на детето, че няма от какво да се страхува или срамува и че винаги е по-добре да признае грешката си, отколкото да я прикрива или хитрува.
Страх – много често децата лъжат от страх. Например, че ще се ядосате заради счупената ваза или ниската оценка или че учителят ще се кара за липсата на домашно и т.н. Ако смятате, че детето ви лъже от страх, постарайте се да обмислите собственото си поведение. Дали с прекалено големите си изисквания не събуждате уплах у него?
Измъкване от задължения – ако детето не обича да прави определено нещо или се чувства уморено или претоварено, най-вероятно ще опита да ви излъже, за да се спаси от ситуацията. Най-познатият пример в този случай е внезапното разболяване на детето, когато има контролно или не му се ходи на училище. Ако случаят е такъв, разговаряйте с детето, нека сподели какво наистина не обича да прави или какво го притеснява. Потърсете разрешение на проблема.
Срам – той може да е срам от постъпка или срам от самия себе си (например външен вид, успешност, проблеми в семейството и т.н). Вторият вид неудобство обикновено се демонстрира в училищна среда пред съучениците – когато, например, друго дете има по-скъпи маратонки, по-нов телефон, по-добри бележки и т.н. Децата не искат да попадат извън групата, затова прибягват до лъжи, за да маскират положението.
Когато детето се срамува от конкретна своя постъпка, например пакост, то лъже, за да отклони вниманието от нея. Обяснете, че чувството за срам е нормално, но лъжата не е начинът да се справим с него.
Честност – замисляли ли сте се, че децата често казват неща, които ние, възрастните премълчаваме и се страхуваме да кажем. Техните на пръв поглед лъжи или „глупости” всъщност могат да се окажат истина. Преди да нападнете детето, че послъгва, добре анализирайте думите му.
Копиране на поведение – децата копират всичко, затова бъдете много внимателни дали самите вие не изричате често лъжи. Като основен модел за следване и главен авторитет, вие трябва да сте пример за добро и принципно поведение. Децата усещат лъжата по-добре, отколкото си мислим. Ясно е, че нито един родител не е светец, но, ако самите ние лъжем, нищо чудно, че и те послъгват.
