Много малки деца и деца в предучилищна възраст заекват, докато се учат да говорят и въпреки че много родители се притесняват от това, повечето деца надрастват заекването и говорят гладко, когато пораснат. Затова често на този нормален етап от развитието на децата обикновено се гледа като на псевдо-заекващ или като на нормално нарушение на речта.
Докато децата се учат да говорят, те може да повтарят определени звуци, да си заплитат езика или да не произнасят правилно думите, да се колебаят между думи, да заменят едни звуци с други и да не могат да произнесат някои. Децата с нормално нарушение на речта обикновено повтарят някои звуци, срички или кратки думички. Заекването обикновено минава от само себе си е най-осезаемо, когато детето е развълнувано, стресирано или прекалено изморено.
Не е особено ясно какво причинява заекването при децата, но изглежда, че може да се дължи на ген, тъй като, ако един от родителите заеква, много по-вероятно е и детето да заеква. Заекването е много по-възможно да се появи при деца, които са подложени на повече стрес, например при промяна в ежедневието им, преместване, раждане на братче или сестриче. Заекването е по-често срещано при момчетата.
Заекването обикновено не е тревожно, ако не продължава повече от 5-6 месеца или ако поне в рамките на този период се забелязва подобрение. Заекването може да е проблем, който отшумява сам, но ето и няколко стъпки, които може да предприемете, за да помогнете на детето си да се справи с него:
- Не го поправяйте или прекъсвайте, когато говори и помолете и другите да не го поправят.
- Не го молете да повтаря какво е казало или да говори по-бавно.
- Не го карайте да се упражнява да казва определени думи или звуци.
- Уверете се, че говорите на детето си бавно и ясно, като му давате достатъчно времето, за да каже това, което иска.
- Говорете много на детето си, като обсъждате как е минал деня му, разказвате му на висок глас какво правите, докато си говорите, четете книги с него.
- Опитайте се да ограничите до максимум стреса, както и ситуациите, които влошават заекването.
Ако заекването се пренебрегва, обикновено то отминава без никакви интервенции. Родителите обаче трябва да подкрепят детето си, ако виждат, че заекването го притеснява.
Истинското заекване е много по-рядко срещано от псевдо-заекването. За разлика от децата с псевдо-заекване, децата с истинско заекване е вероятно да повтарят повече пъти звуци, срички и кратки думички. При децата с истинското заекване, за разлика от тези с псевдо-заекване, то се появява по-често и е по-упорито. Децата с истинско заекване е много по-вероятно да му обръщат внимание, да стават нервни или да се смущават от него. Те може да развият и страх от говорене.
За децата с псевдо-заекване, ако заекването се задържи за повече от 5-6 месеца или ако ги тревожи и му обръщат внимание, вероятно ще е полезно да проведат някаква речева терапия. Децата с истинско заекване, особено тези, които се притесняват и смущават от проблема си, би трябвало да бъдат прегледани от речев специалист (патолог), който може да започне речева терапия с тях.
