Всички сме чували изразите „солта на живота” и „ще ти излезе солено”. Ако съдим само по тях, бихме могли да си направим извод за високата стойност на солта. Но колко ценна и колко вредна е всъщност солта за нас?
Още в далечното минало хората са открили свойството на солта да консервира храната и да я запазва – по-конкретно месото. Това е била нейната основа роля. Шаманите пък са я използвали за лекарство. Днес има цели нации и племена, които изобщо не употребяват сол. По-голямата част от човешката раса е живяла без дори да знае за съществуването на солта.
Солта е навсякъде…
Солта се произвежда в различни форми – рафинирана, нерафинирана и йодирана. Препоръчителната дневна консумация е 5 гр. (приблизително една чаена лъжичка) като обаче се има предвид, че тя се набавя не само от „солницата”, но и от храните, които консумираме – хляб и хлебни изделия, колбаси, консервирани меса и риба, сухи супи, чипс, сирена, консервирани зеленчуци и особено туршии, сосове за подправки на ястия и салати, маслини и др.
Българите консумираме цели 10 грама сол на ден. Много българи имат навика да солят допълнително готовите храни без дори да ги опитат предварително.
Струва ни се, че храната не е вкусна, ако не я посолим хубаво, но истината е, че това е само навик на вкусовите ни рецептори. За щастие, този вреден навик е лесен за премахване и то във всеки един етап от живота ни. Нужни са няколко седмици и само началото е трудно, но резултатът е благотворен.Истината за солта:
Солта не е храна! Тя не може да се смила, усвоява или преработва от тялото. Тя няма никаква хранителна стойност, не съдържа витамини нито органични минерали. Тя е вредна и може да доведе до проблеми в бъбреците, гръдния кош, сърцето, артериите, вените или кръвоносните съдове.
Солта може да бъде отрова за сърцето. Тя също така засилва чувствителността на нервната система.
Солта не е съществена част от живота ни, макар да има много твърдения, които заявяват това. В действителност, няма нито едно доказателство, което да потвърждава това твърдение. Истината е, че примитивните хора не употребяват никаква сол и не са употребявали сол през цялата си история. Ако солта наистина беше съществено важна за живота, тези раси вече щяха да са изчезнали. Фактът, че те не просто са оцелели, но и имат по-добро здраве, сравнение с другите, показва, че тази „нужда” от сол е търговско изобретение или просто продукт на въображението.
Какво причинява солта на стомаха ни:
Солта пречи на нормалното храносмилане на храната. Пепсинът – ензим, намиращ се в хлороводородната киселина на стомаха, е съществено важен за храносмилането на протеините. Когато употребяваме сол, едва 50% от пепсина се отделя и храносмилането на белтъчните храни се забавя.
Без съмнение, хората нямаше да употребяват неорганична сол за храната си, ако не им беше казано да го правят. Вкусът към солта е придобит. Когато абсолютно елиминираме солта от нашето храна за кратък период от време, неистовото желание за нея спира. Може би само за първите няколко седмици усещаме липсата й – след това става даже обратното – ако успеем да премахнем вредния навик, след това не можем да си представим да използваме сол за ястията си.
Как да направим голямата промяна?
1. Избирайте храни с ниско съдържание на сол.
2. Намалете консумацията на консервирани храни, колбаси, солена риба, туршии.
3. Консумирайте ядките неосолени.
4. Изкисвайте солените саламурени сирена и солените маслини във вода за известно време.
5. Приготвяйте храната с малко сол.
6. Избягвайте да солите допълнително блюдата на масата.
7. При приготвяне на ястията замествайте солта и подправяйте храната с растителни подправки, лимонов сок и оцет.
8. Консумирайте повече плодове и пресни зеленчуци, които са богати на калий. Този микроелемент повлиява благоприятно кръвното налягане.
Солта и бебетата – защо НЕ!
Както вече отбелязахме по-горе, солта не е полезна и затова няма нужда да я добавяте към храната на вашето бебе. Преди да е навършило 6 месеца бебето ви си доставя солта, която му е необходима от кърмата.
Когато започне да яде твърда храна, няма нужда да му добавяте сол, дори и да мислите, че е безвкусна.
Подрастващите също трябва да консумират много малко количество сол. След първия рожден ден на вашето дете препоръчителното количество е 2 гр. на ден (0,8 гр. натриева).
Внимавайте да не давате на вашето бебе готови храни, които не са специално за бебета.
Бебешката храна (като бебешки зърнени закуски или храните от буркан) има ниско съдържание на сол. Важно е да не бъркате бебешката храна с храната за подрастващи и по-големи деца.
НЕ ДАВАЙТЕ на вашето бебе консервирани храни,
които са с високо съдържание на сол като:
Готови храни за деца и възрастни
Пай
Бисквити
Крекери
Супи
Пици
Бекон
Хрупкави снаксове
ДАВАЙТЕ на вашето дете здравословна храна:
Плодове
Леща
Зеленчуци
Салати
Няма значение дали плодовете са пресни или замразени, въпросът е да не са солени. В някои консервирани зеленчуци има добавена сол, затова четете внимателно етикетите.
Оризът и спагетите също имат ниско съдържание на сол, ако, разбира се, не добавите допълнително сол при готвенето.
Ако си създадете навик да четете етикетите, ще разберете кои храни са най-добри за вашето бебе. Гледайте в графата за сол/ 100гр. Солта може да е написана също като натрий: 2,5гр. сол е равен на 1 гр. натрий. Високи нива на сол са повече от 1,5 гр. на 100 гр. (или 0,6 натрий). Ниско съдържание на сол е 0,3 гр. или по-малко на 100 гр. (или 0,1 гр. натрий).
В заключение може да кажем, че всяко нещо е полезно в малки количества, но има неща, които в колкото по-малки количествата са, толкова по-добре.
