Бих искала да споделя с вас историята на едно красиво раждане, което беше поредната малка победа в борбата ни за по-хуманна родилна помощ в България.
Майката се казва Елена. През 2011 г. присъствах на нейното второ раждане. Това беше първото ми раждане в Първа АГ болница „Света София“ и първото водно раждане, на което бях свидетел.
Есента 2012 г. се видяхме с Ели и бях изненадана от закръгленото й коремче – отново чакаше бебе! Поговорихме за раждането – тя беше доволна от второто си раждане и беше решила отново да се обърне към д-р Киров. Помоли ме отново да й бъда дула, с което ме направи наистина щастлива. Започнах с нетърпение да чакам този момент, спомняйки си за второто й толкова хубаво раждане.
През януари обаче се разбра новината, че вече няма да се допускат дули в Първа АГ болница, която ми дойде като леден душ. Бях доволна от ражданията, на които съм присътвала в тази болница, от лекарите и акушерките, които работят там. Въпреки слуховете, които се носят за това, че дулите се намесват в работата на медицинския персонал, не съм имала явни конфликти с никого и всички раждания в тази болница са минали без проблеми. Нещо повече, имах няколко планирани раждания в тази болница за февруари! Всичките раждания бяха планирани да са във вода, както и раждането на Ели. Терминът й беше наближил, а и предполагах, че ще роди по-рано, както се случи с първите й две деца.
Не очаквах, че някоя от бъдещите майки ще смени болницата в последния момент – все пак лекарят е много по-важен от присъствието на дула. Но тяхната подкрепа в този момент беше огромна. Сигурно щях да съм доста разстроена, ако не бяха те. Заедно започнахме да търсим други варианти и решихме да говорим с ръководството на „Св. Лазар“ за евентуално водно раждане.
В „Св. Лазар“ повече от една година има надуваем басейн и бяха планирани няколко водни раждания, които по една или друга причина не се осъществиха. Но сега сякаш имахме всички условия това най-накрая да се случи – няколко майки, убедени, че искат точно този начин на раждане, лекар, който има опит с водните раждания, акушерка-ентузиаст и съгласието на директора на болницата. Няколко разговора, пробно надуване и пълнене на басейна, поръчване на някои необходими неща и вече бяхме готови. Зачакахме…
Елена ми се обади вечерта на 14 февруари и каза че има кафеникаво зацапване, но никакви други признаци. Каза че не иска да ражда на Св.Валентин. В 11:45 ми звънна, че са изтекли водите и се разбрахме да се чакаме в болницата. Понеже е трето раждане, а те обикновено са по-бързи, отидох веднага в болницата. С акушерката Емилия Казълова подготвихме залата и басейна.
Малко след това дойде Ели с мъжа си и почти едновременно с тях и д-р Дончева, която щеше да води раждането. Ели вече имаше интензивни контракции. Оказа се, че разкритието е 7 см. и започнахме да пълним басейна веднага. Докато направиха снимка с ултразвук, кратък запис на тонове и подписаха документите, беше готово.
Ели влезе в басейна и точно, както миналия път, каза, че водата е прекрасна. Залата беше тъмна, запалих свещи и пуснах тиха музика. Д-р Дончева беше насочила лампата във водата, но без да пречи на Ели и без да включват всичките лампи в залата. Синият басейн, светлината на лампата във водата, усмихнатото лице на Ели – беше невероятно красиво. Ели беше се облегнала на стената на басейна, в противоположната стена си беше подпряла краката. След това сподели, й беше много удобно в басейна, чувствала се е добре подкрепена от стените му.
В залата бяха д-р Дончева, акушерката Емилия и д-р Банчева. Аз и таткото държахме Ели от двете страни за ръце. Малко след като влезе във водата, започнаха напъните. Всички стояха и чакаха търпеливо. Главичката на бебето излезе цялата (магическа гледка!) и чак тогава Емилия потопи ръцете си и хвана бебето. Сложи го върху майката веднага. Бебето се роди в 1:30 на 15 февруари.
След това Ели излезе от басейна и роди плацентата на леглото. Плацентата се роди без проблеми и имаше едно конче шев. Двата часа след раждането прекарахме в родилна зала с таткото и с бебето необезпокоявани. С две думи – беше много хубаво, спокойно и интимно.
Безкрайно благодарна съм на Ели и Косьо за това, че споделиха с мен едни от най-красивите моменти в живота си и за подкрепата им в този труден за мен момент.
И така вече и в болница Свети Лазар може да се ражда във вода. Всяко зло за добро, а с подкрепата на приятели може да се постигне много.
Автор: Олга Дукат
Източник: http://doula.bg
Повече информация по въпросите за бременността и раждането, може да намерите на страницата на Болница “Св. Лазар”:
