Повечето малки деца си имат въображаем приятел. За някои това може да кукла или играчка, която да има човешки способности, а за други – напълно невидим за околния свят приятел. Учените казват, че децата, които си имат въображаем приятел са „чисти” и ние можем да бъдем сигурни, че детето ни има голямо въображение и е креативно.
За малчуганите тези въображаеми приятели са съвсем истински. Те могат да настояват, че приятелят им е седнал на масата, не си е сложил колана в колата и дори, че разговаря с вас. Името може да бъде измислено или познато такова на детето. Най-често, децата между 3 и 6 годинки си имат въобраваем приятел. Понякога въображаемият приятел може да играе ролята на „второто аз” на детето и да бъде виновен за това, че не е събрал играчките от пода или така да го кажем – за „лошия свят”.
Играта на уж е жизнено важна за развитието на детето. Въображаемият приятел е един вид продължение на игра, която е напълно нормална, не вреди на детето и е важна част от цялостното развитие на детето. Този вид игра дава възможност на детето да научи повече за взаимоотношенията между хората, за силата и контрола, както и за различните роли. Тъй като, когато децата са малки, родителите правят повечето решения вместо тях, децата търсят начин да контролират нещата и да избягат от чувството на безпомощност. . Дете, което отказва да спи следобед, може да прекара цял ден в това да убеждава въображаемия си приятел да легне да спи.
Често въображаемите приятели помагат на децата да станат отговорни личности и да се справят с проблемите.
Вижте още:
