Украсата и боядисването на яйца е древен езически обичай, познат и практикуван много преди християнския празник Великден. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и разменяли още в древните Египет, Персия, Гърция, Рим, Древния Изток.
Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Смята се, че в тези древни култури обредите, практикувани по украсата и почитането на яйцата, са свързани с раждането на живота. Яйцето символизира новия живот, вселената и плодородието . Знак е и за настъпващата пролет, края на зимата и завъртането на природния цикъл. Затова то се е радвало на почит и е било предмет, разменян между хората в знак на взаимно уважение.
В християнската традиция украсата на яйцата навлиза постепенно. След настъпването на християнската религия ролята на яйцето само привидно се видоизменя, но всъщност остава същата. Различна е само символиката – от прераждане на природата тя се свързва с прераждане на Иисус. Тя е доказателство да взаимопроникването и сродяването на езическа и християнско-религиозна традиция. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове. Друда легенда разказва, че Дева Мария опитала да омилостиви палачите на Христос с кошница яйца. Тя се разплакала, а от сълзите й яйцата се обагрили в чудни най-различни цветове. Известна е още легендата, че, когато Мария Магдалена отишла в гробницата, за да се погрижи за тялото на Иисус, яйцата сами се обагрили във всички цветове на дъгата.
Католиците и протестантите не боядисват яйца, но те в по-малка или по-голяма степен присъстват по други начини в символиката и на трапезата за Великден. На Запад по-популярни са шоколадовите яйца и зайчета. Производството им като великденски лакомства започва преди много години. У нас обичаят повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или в събота – деня преди Великден. Смята се, че практиката да се боядисват яйца в нашите земи е заимствана от славяните през втората половина на 5 и началото на 6 век. Закон е първото да се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на модерните оцветители за яйца се използвали различни отвари от билки и народни средства. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелена — с коприва, жълта — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Още за Великден:
Как да боядисаме яйца с продукти от кухненския шкаф
Как да синаправим картичка за Великден
