Велика събота – последният ден от Страстната седмица

Денят е свързан с оплакването и погребението на Христос. Православната църква чества Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. Днес жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Тя е свързана с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

Двамата фарисеи Йосиф и Никодим – тайни последователи на Христос, свалили тялото му от кръста. Йосиф купил плащаница и заедно с Мария Магдалена и майката на Яков го сложили в гробницата, която Йосиф бил изсякъл в скала за себе си. Пилат поставил стража – да не би апостолите да откраднат тялото на Христос.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Докато Христос е в гроба, учениците му погребват своята надежда и вяра, защото виждат, че вместо царска корона той получава трънен венец, вместо престол – позорен кръст. Но идва нощ. Стражата дреме пред запечатания гроб. Изведнъж земетръс разтърсва хълма и откъртва скалата. Силна светлина като мълния поваля стражата на земята. Гробът е празен. Христос побеждава смъртта.

Вечернята на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Служи се литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели празнични. Сменят се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и пр. Промени символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

На края на литургията се благославят хлябът и виното, освещават се козунаците, житото и яйцата.

ritual prenasiane na plashtanitsa

В края на полунощницата духовниците пренасят плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата и я полагат на светия престол, където остава до празника Възнесение Господне. Така отбелязват 40-дневното пребиваване на Христос на земята след възкресението му.

Църковното богослужение започва през този ден рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с “Христос воскресе!”, а отговорът е – “Воистина воскресе!”.

Още за великден