Три десетилетия в спортната гимнастика и участие на седем олимпиади – постижението е на 41-годишната узбекистанска състезателка Оксана Чусовитина, която е най-възрастната гимнастичка в олимпийската история. Зад успеха й обаче се крие огромно изпитание и личната й драма на майка.
„Сама не зная как е възможно. Просто обичам това, което правя. Да, наричат ме „баба“, но на квалификациите всички сме равни – без значение дали си на 17 или на 40 години“, споделя Оксана.
Тя е на 41 и се състезава на поредните олимпийски игри заедно с връстниците на своя собствен син, но това не я притеснява по никакъв начин. Тежкото заболяване на сина й е причина състезателската от Узбекистан да продължава напред, за да осигури средства за животоспасяващото лечение на сина си.
Олимпиадата в Рио е седма за Оксана, а синът и вече е 17 годишен и е жив единствено заради усилията, които тя полага през всичките тези години, след като лекарите го диагностицират с левкемия, когато той е само на три.
„За мен това беше огромен шок. Почувствах огромна празнота. Бях потресена, не исках да повярвам на това, което ми казват!“, споделя Оксана.
Лечението в Германия струва 90 000 евро. За да подсигури сумата за лечението на детето си, Чусовитина продава семейното жилище и се съгласява да се състезава за отбора по спортна гимнастика на Германия. Успехите си в спорта обяснява с най-силното си желание – да събере пари за неговото пълно излекуване. Лечението е непосилно скъпо. И за родителите на малкия Алишер спортът се превръща в битка на живот и смърт. Майката трябва да побеждава, за да лекува детето си. В Кьолн нейни приятели правят кампания в помощ на детето й, а германските спортни власти поемат част от сумата. И така спортът спасява живота на сина й Алишер.
„Винаги ще бъда благодарна на Германия и на целия свят, на всички, които ни помогнаха! Синът ми е жив и здрав. И това е най-голямото щастие в живота ми“, категорична е Оксана.
Своята благодарност към Германия Оксана изразява, както само тя може. 16 години след златото в Барселона, печели сребърен медал. Той е за Германия. За Алишер. И за всички, които са му помогнали да живее.
„Като майка през цялото време мислех за своя син. Но гимнастиката е такъв вид спорт, че когато се изправиш пред уреда, не трябва да мислиш за нищо друго. Минута невнимание може да ти донесе много тежка контузия. А аз непрекъснато мислех за това – ако се контузя, синът ми няма да получи лечение„, разказва гимнастичката.
Лечението на сина си, Чусовитина превръща в основен стимул за победа. Страхът й от контузии често я плаши до смърт, защото тя добре знае, че ако се контузи, детето й остава без лечение. Вярата й, че той ще живее я тласка непрекъснато напред по стълбицата на успеха и й подсказва, че е рано да спре.
Свръхчовешките усилия на Оксана Чусовитина дават отлични резултати не само в гимнастическия салон, но и в болницата. Днес синът и е добре, благодарение на това, че тя успява да осигури нужните средства за лечението му при едни от най-добрите лекари в света.
На финала в Рио де Жанейро на 15 август 2016 г. Чусовитина изправи на крака залата като опита „скока на смъртта“. Този скок можеше да й донесе победа или гибел. Едва седем жени в света са се осмелили да го пробват, една от тях е Чусовитина.
„Осъзнах, че няма олимпийски медал, който да се сравни с това. Когато човек много силно иска нещо, всичко е възможно“, казва спортистката.
Затова решава да дойде в Рио и да пробва „скокът на смъртта“. И макар да завършва седма в игрите, в битката със смъртта тя е спечелила златния медал – този, които е съизмерим единствено с майчината обич.
По материали от dailymail.co.uk и nova.bg
