Получавате оплаквания, че детето ви е буйно и невнимателно, и вече чувате страшната дума „синдром на хиперактивност“. Не бързайте с медицинската намеса!
Свръхдиагностицирането – бичът на нашето съвремие
Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) се характеризира с външна моторна активност и разстройство на вниманието, но не означава понижаване на най-важните познавателни функции: интелекта и паметта.
След като в САЩ причислиха СДВХ към психиатричните разстройства, се наблюдава нарастване на диагностицираните случаи. Разтревожените и уморени родители тичат при лекаря, за да получат медикаментозни средства за успокояване на детето. Да си припомним, че американците са нацията на прозака – един от най-често изписваните антидепресанти. Там при всеки спад в настроението, който може да бъде разгледан като симптом на депресия, се прибягва до лекарства. Но свръхдиагностицирането на детските неврологични и психиатрични заболявания е бичът на нашето съвремие.
Отивайки при психолог, понякога родителите оставят впечатлението, че искат едно-единствено нещо – да разберат кои „бутони“ да натискат, за да се подчинява детето на техните команди и да не си отвлича вниманието със странични неща. Но такива бутони няма, бутони имат технологичните устройства! Преди да родите дете, добре си помислете: дете ли искате, или ви трябва още някаква машинка, която да управлявате?
Ние като родители често прекаляваме със строгите дисциплинарни наказания и изисквания. Противоестествено е да искаш от дете с буен темперамент да седи неподвижно в ъгъла, да не говори на висок глас и да не се смее. Добре е да знаете, че повече трябва да се притеснявате, ако детето ви е неподвижно и слабоактивно и не издава нито звук.
Понякога неопитните възпитатели в детската градина също прибързано се паникьосват и се оплакват, че са им „наблъскали“ в групата твърде много хиперактивни деца. Но това са по-скоро педагогически занемарени деца, които все още не са научени как да се държат в новата група.
Не забравяйте, че никой освен специалиста, който редовно наблюдава детето, не може да постави диагнозата „хиперактивност“. Децата с буен темперамент се отличават с повишена подвижност. Така е устроена тяхната нервна система и движението е техният начин да се адаптират към околния свят. Най-често „разстройството“ на психиката и поведението на детето се обясняват с дисинхрония (неравномерност) в развитието му, неизградени навици за планиране и контрол на дейността. Съществуват десетки психологически подходи, достъпни за всеки родител и позволяващи на детето да се справи с поведението си. В тези случаи няма никаква необходимост от медицинска намеса.
„Ранните“ деца
Една особена „рискова“ група са децата, които са тръгнали на училище от шестгодишна възраст. Те може да са талантливи, но у тях все още не са изградени навици за произволно поведение, способност за концентрация на вниманието, за произволно запомняне и възпроизвеждане. Синтетичните функции, целостта на възприятието и способността да се установяват причинно-следствени връзки между предметите, събитията, действията и последствията се осигуряват от зрелостта на кората на главния мозък. И тъй като училището предполага всички деца да се адаптират към единен режим, при „ранните“ първокласници родителите трябва да помогнат на педагозите да вземат под внимание индивидуалните особености на детето. И едните, и другите трябва да проявяват снизходително отношение към това, че детето все още е разсеяно, забравя си тетрадките в училище, не записва какво са им дали за домашно, не се включва в работата на групата, драска си през цялото време или тропа с обувка по пода и си мърмори нещо, докато другите деца залягат над чертичките и ченгелчетата.
Много родители са побъркани на тема „ранно развитие“. Полудневните групи в детските градини и центровете за развитие са препълнени с три-четиригодишни деца, които според физиологичните изисквания трябва да тичат на чист въздух и да се включват в активни игри. Те още не умеят да си закопчават копчетата, но вече знаят няколко фрази на английски. Логиката на тези родители е разбираема: колкото по-рано си на стартовата линия, толкова по-рано ще станеш шампион. Но животът не потвърждава подобни разсъждения: прекалено „ранните“ деца бързо се изчерпват и по-късно в зряла възраст лидери стават бившите тройкаджии, които са съхранили ентусиазма си и са създали контакти, а не само знания и умения.
Синдромът на хиперактивност се диагностицира най-вече при момчетата
Те общо взето още от раждането си създават повече проблеми и безпокойства на родителите, отколкото момичетата. Момчетата боледуват по-често, по-малко слушат и са по-експанзивни и агресивни – все симптоми на повишена възбудимост. Но причината не е само в мъжките хормони, а и в спецификата във възпитателните методи на база полов признак. С момичетата се отнасят по-ласкаво, говорят им по-тихо и нежно, по-често ги галят и носят на ръце – все неща, които успокояват и отпускат. А когато в семейството има момче, сякаш всички се наговарят да ходят с маршова стъпка, да дават високи и ясни нареждания, да не проявяват любезности и емоции. Дори бабата пее приспивната песен на по-висок глас. Като цяло обстановката вкъщи е по-сдържана и напрегната. И в опитите си да се адаптира, момчето неизбежно се нагажда към общото ниво на напрегнатост в семейството. Тогава се задейства законът за усредняването. Ето така семейните нагласи влияят на поведението на децата.
Повишената възбудимост на момичето може да бъде следствие както на генетична предразположеност, така и на стремежа на детето да имитира поведението на любимия родител. Колкото и да не приемаме самата мисъл за неравенството на родителите, децата много добре усещат кой как се държи с тях, и подражават на този, когото чувстват по-близък.
Какво да правят родителите на хиперактивно дете?
1. Строгата дисциплина още от раждането на детето по отношение на храненето, съня и разходките понижава нивото на тревожност у детето и съответно суетенето и неорганизираната активност. Режимът може да се променя, но когато се избере график, той трябва да се спазва и да бъде такъв, че пикът на активността да е сутрин, а не вечер. През деня се натрупва умора, което означава, че се „уморяват“ и системите за физиологична и психологическа регулация на поведението при детето. Затова вечер то става по-капризно, невнимателно и раздразнително.
2. Строгата дисциплина не означава потискане на всякакви емоционални изблици и желания на детето. Когато то е в безопасна среда, вкъщи или в детската градина, трябва да му се предостави възможност да изпробва различни нива на активност. Зад високата моторна активност понякога се крие индивидуална потребност от физически натоварвания. И проблемът не е във високото ниво на активност, а в слабата саморегулация.
3. Ако като основна причина за хиперактивността изпъква проблемът със „спирачните“ механизми, трябва да се обърне особено внимание на планирането на заниманията. Често родителите ентусиазирано агитират детето да направи нещо, но забравят да му покажат с какво и как завършва играта или интересното занимание. Мотивацията е нещо много важно, но в основата на саморегулацията е навикът да се поставя цел. С какво трябваше да завърши това занимание? Аз наричам това „синдром на развързаните връзки“. Откакто се заговори за хиперактивност при децата, всички недостатъци на възпитанието се приписват на нея: неприбраните играчки, разхвърляните обувчици, неизмитите чашки, отворените вратички на кухненските шкафове. Детето е започнало да прави нещо, но не го е завършило: обуло си е обувките, а не е завързало връзките им, нахлупило си е шапката надве-натри, не си е закопчало якето или го е закопчало накриво и т.н. То още няма изградена ориентировъчна система за дейностите, а също и достатъчен самоконтрол.
4. Докато децата не се научат да четат и да спазват дълги инструкции, използвайте метода на пиктограмите – набор от символични рисунки, изобразени на лист от блокче, закачен на стената, който ще подскаже на детето последователността на стъпките. Децата с удоволствие „разчитат“ всякакъв вид пиктограми – такива са например пътните знаци и надписите на магазините. Може например да измислите някакви знаци от пластилин. Нека една пластилинова гъсеница да напомня, че нощем обича да се крие в кутийката, а не да остава захвърлена на масата.
5. Добре е да се тренира способността на детето за ориентация и контрол на собствените му действия чрез договаряне с други деца. Прекрасна възможност за това са ролевите игри. Получавайки отзиви от другите, то се учи да гледа на своите действия отстрани. Като сравнява постиженията на различни деца, то ще може да оцени резултативността на собствените си усилия. Задачата на възрастния е не само да инициира и организира ролевата игра, но и да помогне на децата да преодолеят неизбежните конфликти.
6. Обърнете внимание на клубовете и заниманията, които се организират във вашия район. Системата за неформално образование и развитие на децата набира скорост, а там ще срещнете голямо разнообразие в подходите, методите и дисциплините. За малките трябва да се избира активност не с оглед на бъдеща професия, а в зависимост от готовността на детето за съответния режим на взаимодействие в групата. Ще може ли то да се адаптира в новата ситуация?
7. Следете за емоционалния фон в семейството. Прекомерната нервност и напрежение в отношенията между възрастните влияят и на възбудимостта на детето. Назовавайте открито своите и неговите емоции, помагайте му да оценява правилно намеренията на другите хора, да разпознава своите и чуждите чувства, а след това го научете и как да се съобразява с тях.
8. Настолните игри (домино, мозайка, лото) учат на постоянство и настройват детето към взаимодействие. Играта се изгражда по прости и разбираеми дори за 4-годишно дете правила. Резултатът от играта е очевиден – победа, а нейната продължителност е 10 – 15 минути. Точно толкова е времето, през което едно 4-годишното дете може да се занимава непрекъснато, без да се умори и да изгуби интерес. Преумората е най-жестокият враг на мотивацията за постижение! Малките и своевременни почивки ще помогнат на детето да запази висока концентрация на вниманието и да следи перипетиите на играта в продължение на 1 – 2 часа.
9. Както и да се държи детето, оценявайте неговите действия, вместо да му лепвате етикети и да му понижавате самооценката. Такива номинации като „бъбривка“, „шило в торба“, „пумпал“, „торнадо“, „катастрофа“ не са за вашето дете!
Откъс от книгата на Олга Маховска „Мисли като дете, действай като възрастен“
Gnezdoto
