Нови проучвания за развитието на детето показват, че темпераментът е вроден. Обратно на това, индивидуалността се влияе от средата, в която расте едно дете и от неговото развитие.
Фактът, че вродените характерни черти са устойчиви, могат да бъдат в полза на родителите. Човешките същества са толкова сложни и променливи, че е трудно да се изгради ефективна стратегия за здравословното развитие на детето. Съществуването на такива вродени черти, може да помогне на родителите, като им осигури образец, който да положи основата на техните принципи.
Първият важен елемент в стратегията на родителството е обективността. Може би ви звучи лесно за постигане, но всъщност – не е така. Трудно е да се осъществи, но постигането на това е от огромно значение за развитието и ценността на детето. Обективността не означава емоционална или ценностна неутралност. Това означава да можем честно да определим фактите. Оценяването на тези факти и решаването на това какви мерки да предприемем, е една от по-нататъшните стъпки.
При определянето на темперамента по-лесно може да се постигне обективност, тъй като съществуват различни тестове за целта. Обикновено те включват различни въпроси, интервю и наблюдения, както на детето, така и на родителите.
Да знаете, че детето ви е природно активно, по-лесно се разсейва, по-емоционално и т.н. е добра първа стъпка за разбирането на неговата природа.
Но отвъд вродените характеристики на темперамента лежи индивидуалността.
Индивидуалността е дори по-сложна от темперамента и идеите за нея съответно по-спорни. Има изобилие от теории за това как тя се оформя и до каква степен влияят средата, наследствеността и себе-изграждането. Ценностите, както индивидуалните, така и социалните, правят обективната оценка много по-сложна.
Дори и тогава, непрофесионалистите могат да разпознаят различните видове индивидуалност. Родителите бързо получават ценен опит за справянето с индивидуалността на тяхното дете, особено ако е второ.
Много родители се изненадват, че децата са толкова различни. Родителите по-лесно приемат нещата, когато знаят, че има качества, които са вродени. Това, да познаваме природата на детето, е първата крачка към създаването на стратегия за родителство. А резултатът може да бъде само един – по-спокойни родители и по-здрави деца.
