Как да запазим хармонията между партньорите в семейната двойка след появата на бебето?
Кои са най-честите проблеми и предизвикателства, които могат да поставят съществуването на връзката ни под риск, въпреки щастливото събитие?
Как се преразпределят ролите на участниците в една връзка, след като се появи бебето?
***
От „само ние двамата“ и само нашите желания и нужди, в изцяло нашето време, след появата на бебето, нещата се променят коренно. Вече сме повече, с повече нужди и по-малко време за романтика. Трябва ли да избираме между това да бъдем родители или да бъдем романтични партньори или има начини да ги съчетаем и как да го направим по най-балансирания начин, така че да съхраним връзката си свежа, актуална и хармонична?
Тези въпроси неизменно стоят пред всички бъдещи и нови родители и често отговорите и решенията се крият упорито.
Покрай грижите за бебето, майките обикновено сме склонни да занемарим и дори да оставим на заден план любовните трепети, секса и романтичните отношения с любимия. Бащите от своя страна много често поемат повече ангажименти в работата си, от желание да обезпечат по-добре, вече разрасналото се семейство. И така покрай грижите за най-сладкото и ценно нещо в живота ни, ние забравяме за ядрото на семейството, там от където всичко е започнало и без което няма как да съществува останалото.
Как се преразпределят ролите на членовете в двойката, след като се появи бебето?
Появата на нов член в семейството, е една от най-сериозните кризи в семейния жизнен цикъл. Това е времето, когато се преразпределят ролите, променят се отношенията и се поемат нови отговорности. Жената става майка, мъжът става баща. Около периода на раждане на бебето, има така наречена криза, поради това, че новите отношенията са непознати и не знаем в различните ситуации какви конфликти и предизвикателства ще възникнат и как ще ги решим. В същото време трябва да запазим старите си взаимоотношения, да ги надградим и развием. Това често е огромно предизвикателство пред разрасналото се семейство.
Бебето със своите нужди и потребности, изисква много внимание и времеви ресурс. След раждането, дори прибирането у дома предизвиква стрес, а времето и вниманието са насочени изцяло към бебето. Тогава романтичната връзка често отстъпва място на родителската роля и връзката между мъжа и жената често става преди всичко партньорска, отколкото любовна. Това е нормално и за щастие е за сравнително кратък период след раждането.
Трябва ли да избираме между това да бъдем родители или да бъдем в романтични отношения с партньора ни и защо е важно да поддържаме любовта и романтиката жива?
Ако липсва сплотеност и любов в ядрото на семейството основите на семейството ще бъдат сериозно разклатени. Когато двойката е лишена от интимност, тя се изпразва от съдържание. Не остават топлина и уют, които са нашето убежище. От него имаме нужда, когато дойдат трудностите и проблемите, в него имаме нужда да се пренесем и именно там можем да се заредим отново със сила и енергия, за да продължим напред. Когато не се грижим за любовта си, тя си отива, а тогава страдаме всички. Страдат партньорите, страдат и децата.
Любовта е нещото, което ни е събрало с партньора ни, в самото начало и от където е тръгнало всичко. Без нея ние се превръщаме в хора, които само изпълняват различни роли, които животът ни предоставя, на майка, на баща, на родител, на партньор, но липсва най-важното – споделеното щастие.
Границите
За да просъществува една двойка е нужно да се спазват известни правила и граници. В това число личното пространство, с границите нужни за отделната личност, за всеки един партньор по отделно, но и на двойката като цяло.
Защо това е важно?
Личните граници са важни, за да запазим индивидуалността си. Границите на двойката, за да запазим пространството на романтичната и любовна връзка, границите на новосъздаденото семейство, за да запазим суверенитета на семейството.
Как да запазим границите?
Личните граници се заключават във „време за мен“ – време, в което да се самостоятелна личност
*Като отделям 1-2 или повече часа на седмица за себе си
*Докато бебето спи , 30 мин. да са само за мен
*Да правя неща, които обичам – да чета книга, да гледам филм, да отида на спорт, танци, рисуване, да се занимавам с ръкоделие, да послушам музика, да свиря, грижи за красотата и др.
*Да правя нещата, които ми носят удоволствие – това са онези занимания, чрез които се идентифицираме, което ни доставят ми удоволствие и ни зареждат емоционално.
*Да не губя себе си и да се чувствам пълноценна личност.
*Да продължа да съм интересен/а на партньора си.
Време за нас (поливане на връзката)
*Цял ден за бебето – 2 часа вечер за нас.
*Цяла седмица за бебето – един или половин ден само за нас двамата.
*Какво обичаме да правим заедно? – разходка, вечеря, среща с приятели, споделено хоби, секс и др.
Тези дейности, на които се радваме взаимно, сплотяват, заздравяват и усилват връзката помежду ни.
Важен момент за двойката е споделеното легло. Много двойки започват да спят на отделни легла и в отделни стаи, заради бебето, защото то плаче. Това може да окаже лошо влияние на близостта им и в последствие на сексуалния им живот. Сексуалното привличане, желание и наслада е много важна част от романтичната връзка. Без тях, общуването между партньорите е непълноценно и лишено от „лъжичката захар в кафето“. Ето защо е много важно да се грижим и за тази част от връзката. Когато бебето се разплаче нощем, бащата може да окаже подкрепа на майката в този момент и така да закрепи още повече връзката помежду им.
Спираме ли да бъдем жени или мъже?
Поддържането на привлекателен външен вид и добра хигиена е от съществено значение. Често след раждането майките нямаме време, психически ресурс и желание да се поддържаме както преди раждането. Това отново е разбираемо и напълно нормално, но е приемливо за кратък период след появата на бебето. Ако се върнем, колкото се може по-скоро към добрите си навици от това естество, толкова по-скоро ще си възвърнем самочувствието и привлекателността ни за партньора.
Малките жестове ни карат да се чувстваме ценни, дори в най-натоварените часове и дни. Те отнемат малко от времето ни, но са много освежаваща част от връзката ни – цвете, масаж, поздрав с песен, поглед и дума, закачлив чат… и т.н.
Разводите и разделите след бебето?
Те не се случват мигновено и бързо, както и цветето, което не поливаме не изсъхва още след първия път, когато е трябвало да бъде полято. Отдалечаването един от друг става постепенно и с натрупване. Колкото повече време минава и партньорите оставят на заден план романтичния и любовния си живот, толкова по-трудно става той да се възроди отново. Затова е важна превенцията и грижата.
Частни случаи.
Той разказва, че рационално (с ума си) е знаел, че ще се случи така и тя ще се отдаде на бебето изцяло, но реално не е знаел как да се справи с това положение и да го преживее. Не е знаел как да се справи със своите емоции и чувства, които са взели превес над мислите.
Той споделя, че от това да е на първо място в живота на жена си, тогава се е усещал много „назад на опашката“.
Чувствал се е отхвърлен и изоставен, в следствие от това се е появило и чувството на самота.
Разказ на една жена: Може да стане и обратно, жената да се почувства изместена „назад на опашката“ в живота на мъжа си. Обикновено това става, когато мъжът се отдаде прекалено много на работата си и емоционално и времево. Той с основание прави това, заради порасналото си семейство, но все повече липсва в живота на жена си и у дома. Жената започва да се чувства забравена, изоставена и самотна.
Организация
Как да организираме времето си така, че да ни стига за всичко?
На помощ могат да се притекат баба, детегледачка, приятел. Хубаво е това социализиране на бебето да стане от рано, а не когато двойката вече има крещяща нужда от лично пространство.
Понякога това ни се струва трудно и дори невъзможно, когато бебето е много малко и още е изцяло на кърма. Личния ми опит на дълго кърмеща майка на две деца ( над 1 1/2г), ми позволява да изразя личното си мнение. Дъщеря ми можеше да пие майчиното си мляко и от мен и от шише с биберон, което ми даваше лично време с партньора ми повече от 2-3 часа. Но, за да може бебето да е спокойно и да се чувства в безопасност и с други хора (баба, детегледачка, приятел на родителите), и да може спокойно да се нахрани, то от малко трябва да е запознато и свикнало с тяхното присъствие.
План Б: Ако чувствате, че всички тези препоръки са трудни за изпълнение или че не могат да помогнат за сплотяване на двойката, винаги можете да се обърнете към семеен консултант и терапевт.
Автор: Миглена Стоянова
Психолог, когнитивно-поведенчески и семеен консултант
тел. 0886609745
Визитка: Миглена Стоянова е семейна, майка е на две деца, дъщеря на 9 години и син на 3 години. Винаги е искала и знаела, че ще бъде психолог и ще работи, за да помага на хората да преодоляват трудностите си и да намират себе си.
Завършила е психология с насоченост за работа с „деца с комуникативни нарушения“. Има интереси към терапевтичната работа с пациенти.
Магистър по семейно консултиране и когнитивно-поведенчески консултант. Тези две направления много успешно комбинира и с психодинамично консултиране.
Вярва, че е важно е да откриваме нуждите и потребностите си, за да можем да живеем в хармония с нас самите, а след това и с околните.
