Манастирът е основан през 1833г. след като през есента на 1832г. Йосиф Соколски пристига в родния си край, придрижен от йеромонах Агапий. Двамата избират каменната тераса пред Соколовата пещера за място на новия манастир и издълбават първата църква във варовиковата скала. Църквата е малка и дървена, а до нея е постровена дървена къща за живеене. Всичко е готово през януари 1833г, а освещаването е направено от търновския митрополит Иларион Критски на 15-ти август 1834г.
Сегашната църква е построена през 1834г., като стенописите от вътрешната и външната й страна са нарисувани през 1862г. от поп Павел и сина му Николай. Целият манастир, включително и стенописите, са реставрирани наскоро с финансова помощ от Европейския съюз. Иконостасът също е изработен през 1862г. от Тревненски майстори, а храмовата икона е рисувана от известния габровски живописец Христо Цокев. Вярва се, че иконата на божията майка с Младенеца, поставена в малък иконостас от лявата страна в църквата, е чудотворна. Целият манастирски комплекс е завършен през през Възраждането с дарения на габровци и жители на околните села. Ценен архитектурен паметник в двора на манастира е голяма кръгообразна чешма, съградена от известният майстор Колю Фичето, която блести с красотата си и до днес.
През 1836г. в манастирът се открива религиозно училище, в който е преподавал за кратко и известният просветител Неофит Бозвели. Както и повечето други манастири, Соколската обител е тясно свързана и с освободителната борба на българския народ. През 1865г. тук е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола, а на 1-ви май, 1876г. манастирът служи за сборен пункт на габровските участници в Априлското възстание, предвождани от Цанко Дюстабанов.
От основаването си до 1959г. манастирът е бил мъжки, а след незаконното взривяване на Габровския девически манастир през август 1959г. монахините са преместени тук, превръщайки го в женски. От 1968г. в северната част на манастира има параклис с красив иконостас и икони на Исус Христос и Света Богородица с Младенеца, рисувани от големия майстор Захари Зограф.
Манастирът се достига най-лесно с кола от Габрово, като има достатъчно табели
Телефон за връзка: (359 66) 801 763; (359 887) 729 906
