„Основната цел на ранното развитие е да се предотврати появата на нещастни деца.“
„От древни времена се смята, че изключителният талант е преди всичко наследственост, каприз на природата. Когато ни кажат, че Моцарт е направил първия си концерт на три години или че Джон Стюарт Мил чете класическа литература на латински на същата възраст, повечето от хора казват просто: „Разбира се, те са гении.“
Подробен анализ на на живота от ранните години на Моцарт и Мил обаче поставя на преден план факта, че те са строго възпитани от бащите си, които са били наясно с желанието си да направят от децата си изключителни личности. Най-вероятно, нито Моцарт, нито Мил са родени гении, със сигурност обаче талантът им се е развил максимално добре, поради факта, че те са имали благоприятни условия да се съсредоточат върху него от най-ранно детство, наред с това, че родителите им са осигурили отличното им образование.”
Това е цитат от книгата на изключителния световноизвестен японски учен Масару Ибуки “След три е твърде късно”, посветена на детската психология. Той е създател на новаторска концепция за възпитанието и обучението на децата в ранна детска възраст и един от двамата основатели на технологичния гигант „Сони” и негов почетен председател до края на дните си.
Във въведението си към книгата директорът на Института за развитие на човешкия потенциал, американецът г-н Доман, пише: „Мисля, че книгата е една от най-важните книги, писани някога. И мисля, че всички родители, които живеят на Земята, трябва да я прочетат. „
И това е точно така! Защото, според хората, които са прочели книгата, родителите започват да разбират децата си много по-добре и имат шанса да избегнат редица обичайни грешки по отношение на отглеждането и възпитанието.
Следващите цитати разкриват същността на идеите на Масару Ибуки.
„Образованието и средата, в която детето ще попадне веднага след раждането, определя в какво то ще се превърне – човек или вълк!“
„Ключът към развитието на умствените способности на детето е неговият личен опит от ученето през първите три години от живота, т.е. по време на развитието на мозъчните клетки. Никое дете не е родено гений и никое дете не е глупак по рождение. Всичко зависи от стимулацията и степента на развитие на мозъка в решаващите години от живота на детето. Това са години от раждането до тригодишна възраст.“
„Всички хора, които са физически здрави, се раждат по един и същи начин. Отговорността за разделянето на децата на умни и глупави, пасивни или агресивни, са плод на образованието, което те получават до тригодишна възраст.“
„Основната цел на ранното развитие е да се предотврати израстването на нещастни деца.“
„Периодът, когато връзките между нервните клетки се формират най-активно, е периодът от раждането на детето до три години. През това време се зараждат около 70-80% от тези връзки. И докато те се развиват, способностите на мозъка непрекъснато растат. Още в първите шест месеца след раждането на човек мозъкът достига 50% от потенциала си за възрастни, а на три годишна възраст той вече е формиран на 80%. Ако през първите три години липсва солидна основа, всички усилия да наваксате след това, ще са напразни. Това е същото като да се опитвате да постигнете добри резултати, работейки със стар или повреден компютър.“
„Не е трудно едно дете под три години да разбере какво му е интересно, родителите не бива да се безпокоят от количеството енергия и усилия, които са нужни за осъзнаването на това.“
„Когато в ума вече е формирана основата на родния език, възприемането на образци от чужд език става все по-трудна. Мозъкът на детето на възраст до три години обаче е в състояние да асимилира системата на мислене не само на родния си език, но и на всеки друг и този процес може да продължи едновременно. Ето защо децата на тази възраст лесно могат да говорят на всеки език, който са слушали в ранното си детство, така сякаш им е роден.“
„Благодарение на околната среда и житейския опит децата, които са от едно поколение, развиват различни способности.“
„Изключително трудно е едно дете са кара ролкови кънки, след като вече се е научило да ходи, но в същото време, само няколко месеца след като се научи да ходи, то ще може да се научи да кара кънки перфектно.“
„Един млад мъж бил изпратен на работа в чужбина, а съпругата му и новороденото им момиченце отишли да живеят с родителите на майката в Тохоку. Дядото и бабата обожавали внучката си, играели и разговаряли много с нея. Година по-късно, след приключване на работата, мъжът се завърнал и заедно със съпругата му и детето отново се върнали в Токио. Момиченцето им все било твърде малко, за да говори, но когато започнала да го прави, родителите били слисани: всички думи, които тяхната дъщеричка използвала били на диалекта на Тохоку. Това им се сторило много странно, защото всички членове на семейството говорели общоприет японски език, а само дъщеря им на диалект. Няколко години по-късно, когато момичето отива на училище, тя продължавала да говори с акцент, придобит от престоя си в Тохоку.
Оказва се, че още преди детето да се научи да говори, този диалект се разпространява по каналите на мозъка му. И когато следите вече са формирани, е изключително трудно да бъдат заличени, така че да започне заменянето им с нови.“
„Експериментите, проведени от проф. Брунер в Америка, показват, че степента на външно влияние на средата, в която се намира едно малко дете, оказва съществен ефект върху развитието на детската интелигентност. Той го доказва това твърдение чрез следното изследване.
Първо, той разделил група новородени на две, поставяйки едните деца в условия, напълно лишени от стимуланти, и други в стая с ярки цветни тапети, цветни тавани, цветни одеяла, където през прозореца можеше да се види как работят лекарите и медицинските сестри.
Двете групи деца се отглеждат в различни условия в продължение на няколко месеца, след което са проведени тестове за определяне на интелектуалното развитие. На всяко дете се предлага блестящ обект и според времето, необходимо за достигане до този обект се определя нивото му на развитие. Резултатите показват ясни различия: нивото на интелигентност при децата, които са били в празна, гола стая, е три месеца под нивото на интелигентност на децата от стая със стимулираща среда.“
„Карл Фридрих Гаус, един от най-великите математици на XIX век, открил формулата за сумата на аритметичната прогресия, когато бил само на 8 години.
Бащата на Гаус бил обикновен зидар, който е зидал стени, огради, камини и често взимал сина си на работа. Гаус подавал на баща си тухли и наред с това ги броял. Очевидно математическите способности на Гаус се формират под влиянието на този навик в ранното детство.“
Съвети за родители от Масару Ибуки:
Гушкайте и носете на ръце детето си по-често.
Не се страхувайте да вземате детето си във вашето легло.
Никога не пренебрегвайте бебешки плач.
Не се подигравайте на детето си, особено в присъствието на други хора.
Кажете на детето си истината за секса.
Обградете малките деца с най-доброто, което можете да му предложите и което имате.
Дайте на детето си моливи възможно най-рано.
Не насилвайте волята на детето.
***
За Масару Ибука
Вдъхновен от музикалния педагог Шиничи Сузуки и работата му с малки деца, Ибука създава Асоциацията за ранно развитие и написва една книга за необятния потенциал на невръстното дете – „Всичко се решава преди детската градина”. Днес тази малка книжка се е превърнала в полезно ръководство за родители от цял свят, решени да дадат добър старт в живота на своите деца. На простичък и ясен език Масару Ибука разяснява важността на първите три години от живота на човека, за да се формира той като успешна и завършена личност; набляга върху ролята на родителите и колко необходимо е те добре да осмислят действията и възпитателните си методи през този основополагащ период; посочва най-честите грешки, които се допускат несъзнателно, но затова пък впоследствие могат да окажат решаващо влияние върху живота на децата; дава насоки за това как музиката, изкуството, спортът и най-вече пълноценното общуване правят жадните за нови знания малчугани по-силни, по-съобразителни и по-добри, а защо не и бъдещето ни по-светло.
