Станах баща за първи път когато се роди моето сладко, мъничко момиченце. Докато растеше, непрекъснато играехме на типичните за момиченцата игри – правехме си чаени партита, организирахме балове за принцеси и всякакви такива сладки неща. Обожаваше да я гушкам и да я наричам „миличка“, „сладкишче“, „красавице“. Често ме питаше: „Тати, ти мислиш ли, че съм красива?“ И аз винаги й отговарях, че тя е най-красивото момиченце на света, след това се усмихваше доволно и ме прегръщаше. Сега тя вече е на 10 и въпреки, че не си играем на предишните игри, тя все още обожава да й говоря по същия начин, да използвам същите думи и радостно ме прегръща, когато и ги казвам.
Преди четири години, когато тя беше на шест, станах отново татко, но този път на момченце. Винаги съм избирал за децата си по една специална приспивна песен, затова и този път не пропуснах да избера песен и за него. Това е една не много известна песен на Джон Ленън – Beautiful Boy.
Една вечер, докато му я пеех, дъщеря ми се появи и ме попита: „Защо му пееш тази момичешка песен“. Аз не разбрах какво иска да каже и затова я помолих да ми разясни, а тя светкавично ми отговори: „Ами, защото му казваш, че е красив. Само на момичетата им се казва, че са красиви.“
Независимо че беше само на шест по това време, аз бях поразен от нейното разбиране относно половете. Тя все още не знаеше буквалната разлика между момчета и момичета, но беше напълно наясно, че разлика има. И очевидно, за нея една от основните разлики бе начинът по които говорим на момиченцата и на момченцата. Макар и толкова малка, тя беше забелязала, че родителите не се държат с момчетата както с момичета, следователно те не може да бъдат наричани „красиви“.
„Защо момчетата се третират по различен начин“
Като семеен терапевт обичам да наблюдавам хората. Всеки път, когато пътувам за мен то се превръща в малък научен експеримент. За мен е интересно как хората се сбогуват или приветстват по летищата и гарите. Същите наблюдения правя и когато съм в парка с моите деца. Използвам времето да наблюдавам как родителите играят с техните деца, как се отнасят към тях и не беше трудно да установя колко е голяма разликата в родителското отношение към момичетата и към момчетата. Но да забележи тази разлика може всеки, изобщо не е нужно да е дипломиран семеен терапевт. Например когато момченце се учи да кара колело и падне, обикновено му се казва: „ Казах ти!“, „Не плачи!“ и „Е, хайде, това не боли чак толкова“. Но когато падне момиченцето е нормално да чуете: „ Всичко ще е наред миличка.“ Докато нежно бива прегръщано, милвано и успокоявано от родителя си.
Докато момчето расте, то винаги е насърчавано да играе „мъжки игри“ , интересът му целенасочено се обръща към спортове като футбол, бейзбол и съвсем целенасочено биват отдалечавани от „ женските спортове“ като фигурно пързаляне или гимнастика. Докато на момичетата им се повтаря, че могат да бъдат каквито пожелаят когато пораснат , момчетата често биват притискани да се интересуват от строгите норми на силния пол.
„Моят син е красив“
Обичам да пея Beautiful Boy на моя син, защото това е специален момент, на който се радваме и двамата. И се надявам той да запомни тази песен и когато порасне порасне. Защото искам да знае, че той е наистина красиво момче както по душа, така и като по външност. И независимо какво ще ни коства това, се надявам никога да не му омръзне да чува, че beautiful boy. Той, както и много други момчета по света са наистина специални, а той е наистина красив по толкова много и различни начини, че независимо какви сексуални норми се срещат в света, се надявам винаги да знае, че той е красив и аз винаги ще го смятам за такъв.
Текст: Арон Андерсън, семеен терапевт от Денвър.
Публикуван в www.familyshare.com
Вижте още:
10 неща, на които всеки баща трябва да научи сина си
6-те най-разпространени митове за бащинството
Раждането на живота през очите на един татко
