Всеки родител знае, че времето, прекарано у дома е най-съществената част от живота ни. Всичко останало е просто „част от пейзажа“. Атмосферата у дома, ведрото настроение, приветливия вид на дома – всичко това по традиция се приписва на усилията на майката. Но понякога и тя самата има нужда от презареждане на батериите, за oа държи буден творческият си подход към всички и всичко, което зависи от нея, а и не само.
Една стара еврейска притча разказва за бедно семейство, с много деца, което по ред причини живеело в лишения. Майката в това семейство се грижела за цялото домакинство, за да може бащата да работи и да изкарва пари. Тя чистела, готвела, перяла, възпитавала децата, но от умора и изтощение често се случвало да крещи на децата си и да ги наказва, като не рядко горчиво оплаквала съдбата си.
Един ден, напълно загубила почва под краката си, тя отишла при равина и му поискала съвет какво да направи, че да бъде добра майка, да не се кара и да не наказва децата си и да се справя с всичките си задължения с лекота и усмивка.
Равинът помислил известно време, помълчал, а накрая й казал няколко думи и я отпратил.
След това посещение при него, жената станала тиха, замислена и изведнъж спряла да крещи на децата и да се оплаква непрекъснато от тежката си съдба. Сякаш не била тя. Доходите им не се увеличили, децата все така продължавали да не я слушат много, но странно, майка им вече не им повишавала тон, а от лицето й не слизала блага усмивка.
Веднъж седмично обаче, тя ходела до градския пазар, а след като се върнела от там се заключвала в спалнята и оставала там за няколко часа.
Децата изгаряли от любопитство, какво ли прави майка им затворена в стаята сама, но им било забранено да питат. Един ден не издържали и нарушили забраната. Промъкнали се тихо до заключената врата и погледнали през ключалката.
И останали изумени!
Майка им седяла до прозореца, пиела чай и похапвала бисквити.
Щом я видели, децата не сдържали изненадата си и с викове започнали да тропат по вратата:
– „Мамо, какво правиш? Защо пиеш чай и ядеш бисквити без нас? – възмущавали се те.
– „Тихо, деца.“ – казала им тя. – „Помагам на майка ви да бъде щастлива!“
Ето как равинът научил тази майка, че преди да се опитва да направи всички около себе си щастливи и да им угажда непрекъснато, първо трябва да се погрижи за себе си.
