Гениалните прозрения на Мария Монтесори, основани на значителни научни познания, й позволяват да въведе нов модел, който бележи революция в областта на педагогиката. Монтесори установява, че от раждането до шестата си година детето има „попивателен дух“, който запечатва възприетото в обкръжението му, и че преминава през „периоди на чувствителност“, по време на които влага всичките си усилия в усвояването на някакво конкретно умение.
Тези периоди са преходни и ако детето не бъде насърчавано в съответния момент, възможността за научаване преминава и впоследствие му се налага да полага много по-големи усилия за усвояването на нещо иначе лесно. Следователно детето е способно да възприема онова, което му предлага неговото обкръжение, в най-подходящия за своето себеизграждане момент, а за това са му необходими спокойствие, подходяща среда и съответните помощни средства.
Бебетата
Мария Монтесори започва да се интересува от бебетата около 1920 г., след като се раждат внуците й. Тогава тя основава центрове за най-малките: центъра „Нидо“ за прием на бебета на възраст от два и половина до петнайсет месеца (до момента на изправянето и прохождането), както и „Детска общност“ – за деца от петнайсетмесечна до две-тригодишна възраст. Педагозите в тези центрове създават средата и определят заниманията в съответствие с „периодите на чувствителност“, през които детето използва по най-добрия начин способностите, които притежава в момента. Те го наблюдават и откликват на потребностите му, като се намесват във възможно най-малка степен, така че да насърчават неговата самостоятелност.
Училищата Монтесори
През 1907 г. Мария Монтесори открива първата Къща за децата (Casa dei bambini) в един от кварталите на Рим. Между 1914 и 1918 г. създава колеж за преподаватели в САЩ. През 1929 г. основава Международната асоциация Монтесори, чиито основни цели са запазването, разпространяването и разясняването на нейните педагогически принципи и практики.
През 1936 г. фашистка Италия забранява и затваря всички училища Монтесори. Тогава Мария се премества в Холандия, а след това в Индия, където открива множество училища.
През 1952 г. се завръща в Италия, където е реабилитирана, но предпочита да живее в Холандия до края на живота си. Умира на 81-годишна възраст. Днес съществуват повече от осем хиляди училища Монтесори на петте континента.
Заниманията в тази книга не са подредени по възраст, а следват хронологическия ред, установен в педагогиката на Монтесори. Всяко дете се развива със свой собствен ритъм, така че само от нас зависи да определим дали детето ни е готово за съответното занимание, или е за предпочитане да го отложим във времето.
Този откъс от книгата „60 занимания с моето бебе по системата Монтесори“ се публикува с любезното съдействие на издателство Colibri.
