Парите разказват – една изложба, в която няма да видите пари, но ще излезете обогатени
Миналата седмица в сградата на старата Софийска минерална баня се откри изложбата „Парите разказват”. Сред нейните създатели, наред с популярния писател Георги Господинов и културолога Юри Вълковски, стои името и на един от авторите на „Първите 7”. Това е изкуствоведът Весела Ножарова. Освен като куратор (или казано с други думи, човек който прави изложби) Весела е и родител на 9 месечния Петър. Тук разговаряме с нея за изложбата, за предизвикателството да погледнеш по нов начин към класиката на историята и за това как децата намират своето място в нея.
Кое е това, което прави изложбата „Парите разказват” различна от обичайните исторически изложби?
За мен ключовата дума в тази изложба е „жива”. Искахме да направим нещо, което в България не е правено. Изложба, която с лекота да смесва историческа информация, с истински музейни предмети, звуци, екрани с видео, миризми, предмети, които публиката да може да пипне, да вземе, не просто да гледа, а да прави определени неща с експонатите. Модерната дума тук е интерактивно, но аз смятам, че това е просто изложба, която много държи на това публиката да не е просто зрител, а участник.
Какво всъщност ще видим, ако посетим изложбата? История на парите?
О, ни най-малко! Първо никой от нас не е историк и изложбата няма особени исторически претенции. В нея няма нито една банкнота също така. Това са 7 разказа за 7 исторически личности, които са изобразени на банкнотите, които всеки от нас носи в джоба си. Можете да извадите първата попаднала ви и да се вгледате в образите. Именно от тези образи ние започваме да разказваме историите. Така едни на пръв поглед до болка познати исторически личности, като Петър Берон или Алеко Константинов, се оказват напълно непознати. Примерно Берон го познаваме като създател на Рибния буквар. Но колко хора знаят, че той е защитил докторат по гинекология или че е бил много богат търговец, че е знаел 9 езика и че е написал над 10 000 страници научни съчинения на френски език, че е бил удушен. Ние разказваме тези истории, но ги подкрепяме с образи. В изложбата може да се види оригиналния телескоп на Берон, изобразен на банкнотата или издание на Рибния буквар от 1862 г. Освен това се впускаме в мисли за училището днес – за читанката като важно идеологическо помагало, в което се оглежда времето. Публиката би могла да седне на отдавна забравен чин, да си потърси първата читанка, да се опита да пише в пясък, така както са писали децата в първите български училища през 19 век. По този начин са разказани историите и на останалите герои от банкнотите. Може би това са последните български банкноти, нали? Преди приемането на Еврото. С тях ще си отиде още една част от някаква наша национална идентичност.
За каква публика е изложбата? Как публиката реагира?
Докато работехме по изложбата, се опитвахме да си представим какви хора ще я гледат. Тогава ги описахме като семейства с деца. Изложбата трябваше да говори и на децата и на техните родители. Оказа се, че към горните две групи се присъединиха и бабите и дядовците (смее се). А реакциите са най-различни. Децата с лекота посягат към слушалките, за да чуят шума на Ниагарския водопад, възрастните са по-резервирани. Оказа се, че има и разделение в реакциите по полове. Жените са много по-активни. Отварят стъклениците, за да помиришат розовото масло при Алеко Константинов. Те са тези, които най-често се включват и в процеса на преписване на История славянобългарская. Забавен почин в частта посветена на Пайсий. Но това, което направо поразява децата, е старата пишеща машина, на която те могат да пишат. Наложи се да направим специално стъпало, за да могат и най-малките да ударят по някой клавиш. Представяте ли си какво е за тях да разберат, че съществува и друг начин на писане освен компютъра!?
Струва ми се, че мога да говоря дълго върху различни детайли в тази изложба, но все пак, като всяка изложба, и тази е добре да се види на живо.
Ти имаш 9 месечно бебе. По какъв начин родителството повлия върху работата върху изложбата?
Моето дете е още много малко, за да тествам по неговите реакции работата си върху една изложба. Вероятно тези ми наблюдения тепърва предстоят. Това, което се промени с Петър, е че сега наистина смятам, че надеждата за българското изкуство и култура е инвестицията именно в най-младата публика. Нуждата от изкуство не е нещо, с което човек се ражда. Тя се възпитава, отношението се изгражда у децата от най-ранна детска възраст. За жалост у нас цяло едно поколение почти не е стъпвало в изложбените зали или, ако го е правело, е било по-скоро отблъснато от начина, по който музеят го е посрещнал. За мен работата върху това, българските музеи и галерии да се превърнат в удоволствие за децата, е от първостепенно значение.
Изложбата „Парите Разказват“ ще продължи до 10 май в сградата на старата Софийска баня, отворена е всеки ден от 10:00-20:00ч., входът е сводобен. На Великден няма да работи
