Може би щеше да е много по-лесно, ако с раждането си бебето можеше да заговори на нашия език и да ни казва с думи какво му е и какво иска. Природата обаче е заложила нещата да се случват по друг начин и при това постепенно. Седмица след седмица бебето овладява все повече изкуството на общуването или поне общуването майка-бебе става по-лесно.
Всички знаем, че бебетата плачат и преди да започнем по същество да се замисляме за това ние да имаме бебе например, не осъзнаваме, че бебето плаче, не защото е бебе и не защото иска да ни изкара от нерви, а защото това е неговият единствен начин да сигнализира, че нещо го притеснява, че има проблем или че иска нещо.
С времето бебето усвоява по-тихи методи да ни информира за желанията и нуждите си – например жестове и лицеви изражения. Бебето започва да посочва предмета на желанията си, разтваря ръчички и се доближава до вас, когато иска да го вдигнете, избутва ръката ви, когато му поднасяте храна или играчка, които не харесва.
Може да забележите как се обогатява спектърът от лицеви изражения, с които бебето отвръща на нещата, които му предлагате. Например, когато опитва нова храна, може да сбръчка личице, да се намръщи, когато нещо го обърква, да отвори широко устичка в изненада, може да изплези езиче и да направи физиономия, демонстрираща отвращение, ако нещо не му е приятно и разбира се – усмивките – вашето бебе ще се усмихва, когато ви види, когато чуе гласа ви, когато му покажете нещо забавно…
Притежавате ли магическото докосване?
Вие също комуникирате с бебето по невербален начин в голяма част от времето – награждавате успешните му опити да хване играчка или да се изправи с усмивка и/ или аплодисменти (както и с похвали), махате му за довиждане, успокоявате го с целувка, но преди всичко го държите в прегръдките си.
Общуването с бебе, което още не е проговорило, започва и свършва с докосването на родителя. Помнете, че когато и да заплаче бебето ви в опит да общува с вас, първата ви реакция трябва да е да го вдигнете и прегърнете. Тази магия на докосването помага да създадете една сигурна основа за по-нататъшно общуване между вас. След като вземете детето на ръце, остава да разчетете какво се крие зад плача му на база логика или по интуиция или просто да се опитвате да отгатнете, отметвайки възможности. Понякога може да се окаже, че плачът е бил просто зов за близост и че единственото, което е искало бебето е да го вземете в прегръдките си.
Близкият физически контакт в тази ранна възраст е именно нещото, което изгражда силна връзка между детето и родителя. Всеки акт на нежност към бебето спомага за изграждане на доверие между вас. Независимо дали го държите, люлеете в ръцете си, прегръщате го, четете му, играете с него, пеете му или му гукате, вие му изпращате невербално послание за любовта си към него, което бебето разбира и оценява.
Когато държите бебето в ръцете си, то се чувства по-сигурно, защитено и спокойно. Когато отговаряте на плача му, като бързо го вземете на ръце и силно го прегърнете, то се научава да ви се доверява, че вие ще се опитате да оправите нещата и че всичко ще е наред. На 3-4 месечна възраст бебето ви дори може да спира да плаче в момента, в който го вземете в прегръдките си. То вече ви познава и ви се доверява, че ще се погрижите за нуждите му.
Физическата близост означава толкова много за вашето бебе, затова му я давайте в изобилие. Като всички бебета и вашето обича да бъде държано, прегръщано, люляно, обгрижвано с нежност и масажирано. Всъщност, проучване показва, че повечето бебета предпочитат ласките дори пред храната. Затова използвайте нежни докосвания, за да общувате с бебето и да изграждате връзка с него. Дръжте го и го гушкайте, колкото можете повече. Легнете до бебето и го оставете да се сгуши близо до вас. Позволете му да усети топлината на кожата ви и аромата на тялото ви (както и този на партньора ви). Оставете го на гърдите си, за да може да чува туптенето на сърцето ви. Близостта ще достави удоволствие не само на вашето бебе, но и на вас!
