Всички сме запознати с недостига на места в детските градини и горещо се молим да сме сред класираните, било то и на последно място. Но проблемът не е само в недостига на места. Той е и в самите градини и това, което те предлагат за нашите деца, а именно – никаква безопасност!
Днес съм в двора на една градина, в която трудно може да се говори за съоръжения за игра. Това са по-скоро метални остатъци, на които е невъзможно да се разбере каква точно им е функцията. Сигурно е само, че не са предназначени за деца. Тези метални кострукции, чиито цвят трудно може да бъде определен заради множеството пребоядисвания всяка пролет, са толкова корозирали, че не са рухнали благодарение на слоевете боя, която ги държи. Преди да напусна двора на детската градина, ще погледна още веднъж контролния лист (чеклиста), базиран на новите изисквания за безопасност. Дали не съм пропуснал нещо? А, да! Оградите и портите… Не знам как ще ви прозвучи, но оградата е с бодлива тел?! А портата…вероятно е по-възрастна и от мен. Не е спазено и изискването да е на разстояние между 6 и 11 cm, за да няма опасност от нараняване на крак и да не могат да навлизат кучета в зоната за игра. Това обаче е най-малкият проблем на портата, през която се очаква да преминем гордо и спокойно да оставим децата си, докато сме на работа.
Утре ще оформя документите от днешните проверки. Но какво ще промени това?! Директорката на детската градина, ако е малко по-съвестна, ще помоли общинската администрация да й предоставят копие от документите. Имало е и случаи, когато общинската администрация отказва, с довода че е собственик, както на площадката (детската градина е общинска), така и на издадените от нас* документи и мястото им е в канцеларията на общината?! Ако все пак тя успее да се добере до тях, ще стигне до извода, че за да се превърне това в детска градина, е необходимо тотално изриване с последващите проектирания и изграждане наново. Но за това общината на този етап няма необходимия бюджет. Като редовен данъкоплатец и избирател не мога да разбера защо няма пари? Друг вариант за финансиране е по различните европейски (и не само) програми. Защо общинската администрация не е кандидатствала за евро-средствта, които са именно за такъв тип зони? Тази опция не само ще допринесе за създаването на адекватна детска среда, но и ще се открият работни места за местното население (избирателите).
Ако все пак се намерят средства, се натъкваме на следващия проблем. Съгласно някои от актуалните административни изисквания за проектиране и изграждане на учебновъзпитателни заведения, които са от 1988 г., и които не са променяни от тогава, се изисква за всяко дете да има 2 квадратни метра площадка за игра, изпълнена с твърда настилка (бетон, асфалт, паваж, каменни или друг вид плочи). Т.е за една група в детска градина от 22 деца, например, трябва да бъде осигурена бетонна площадка от 44 квадратни метра!?
Кому е нужно децата ни да търчат и да си чупят главите на бетон и железа?!
Кому е нужно администрация, която е тук за малко?!
Ландшафтен архитект Ивайло Сиркаров
* РоСПА – България
Орган за оценка на съответствието и риска при общественодостъпните зони за игра и спрорт
