– Топло ми е.
– Не искам ръкавици.
– Не искам да ходя при баба.
– Не обичам шоколадов сладолед.
– Тази буболечка ще ме ухапе.
– Гладен съм.
– Кога ще стигнем.
Имате ли си едно малко чудо у дома, което не спира да мрънка, да се оплаква, да ви лази по нервите и да си играе с търпението ви?
Ако едно дете не изразява емоции, не е добре, но ако мрънка постоянно – също.
Децата, които непрекъснато се оплакват от нещо, обикновено се съсредоточават единствено и само върху отрицателните аспекти от ежедневието си. Психолозите предупреждават, че такива деца са изложени на риск от психично напрежение и емоционална неудовлетвореност. Тези деца нерядко развиват социопатични симптоми, които в по-късен етап от развитието им вероятно ще се превърнат в пречка за създаването на нормални междуличностни взаимоотношения.
Когато едно малко или подрастващо дете непрекъснато се оплаква, мрънка и плаче, това е знак, че то има нужда от внимание, но успоредно с това, подобно поведение трябва да бъде ограничено, за да се предотврати задълбочаването на проблема с течение на годините.
Как да се справим като родители с постоянно мрънкащото хлапе?
1.Потвърдете емоциите на детето си.
Няма родител, който съзнателно да се опитва да омаловажава емоциите и чувствата на детето си, въпреки че, всеки от нас използва фрази от типа: „Престани да ревеш, защото няма да ти дам, това, за което мрънкаш.“ От подобни фрази няма никаква полза.
По-добре да намерим начин да потвърдите емоциите на детето си, без да задълбочавате разговора и да преминем към нещо друго, което да отвлече вниманието му. По-важно е да дисциплинираме поведението, а не емоцията.
Често децата се оплакват, защото имат нужда да ви кажат, че не могат да се справят с емоциите си, с чувствата си или че изпитват някакъв физически дискомфорт. Понякога е достатъчно да им дадем знак, че сме ги чули и с кратък отговор да отвърнем на моментното им състояние.
Например, ако детето мрънка за това, че от дълго време пътуваме, да му отговорим, че знаем, колко му е омръзнало, но че скоро ще пристигнем. Това, което казваме обаче, трябва да е обективна истина. Ако това не помогне и детето започне да се държи буйно или агресивно, по-добре е да пренебрегнем негативните му опити да ни привлече вниманието.
2. Насърчаване на решаването на проблемите.
Ако детето се оплаква от някакво неудобство, вместо да му даваме готови формули за разрешаване на проблема, по-добре да му възложим задачата то само да го разреши. Ако му е горещо по-добре да го попитаме, какво мисли, че ще му помогне, отколкото ние му съблечем фланелата, да го накараме да седне на сянка или да му предлагаме да пие вода.
Въпросът „Какво мислиш, че трябва да направиш?“ ще го накара да реши има ли нужда от помощ или само ще намери отговора.
Когато децата имат възможността да решават сами проблемите си, те развиват умението да се справят с всякакви ситуации, а това ще ги накара да забравят за мрънкането. Когато се намесваме прекалено често, ние самите създаваме предпоставки детето да се превърне в безпомощен мрънкач.
3. Изтъкване на ползите във всяка ситуация.
Ако детето е винаги в готовност да мрънка и да изтъква негативните страни на дадена ситуация, то ние бихме могли да му се противопоставим ефективно, изтъквайки положителните страни на онова, което то определя за лошо.
Това би помогнало на детето да започне да вижда света по по-балансиран начин, вместо непрекъснато да търси само отрицателните аспекти.
Например, ако детето се оплаква, че не може да се научи да кара колело, защото има хора по алеите в парка или защото вали, да му напомним какво друго вместо карането на колело може да прави. Когато ние правим това, детето вероятно ще открие, че всяка ситуация има и положителна страна.
Кога е нужно да потърсим професионална помощ?
Ако детето е прекалено затворено и постоянно мрънкащо, това може да е индикация за влошено психично равновесие. Деца с депресия, например, съзнателно търсят негативните страни в ежедневието си, деца с висока степен на тревожност пък обикновено разиграват в съзнанието си сценарии с лоши, дори страховити етюди. Първата стъпка, която трябва да се предприеме в подобни ситуации, е, консултация с личния педиатър, а при необходимост посещение на детски психолог.
