Да възпитаваш дете е отговорна и трудна работа, която обикновено е съпътствана от огромни дози стрес и напрежение. Основната причина отглеждането на деца да е толкова сложно, е стремежът ни да се грижим за тях максимално добре, да ги обичаме безусловно, да им отделяме максимално много време, да им осигурим живот, който следва стриктно нашия собствен план. Тази дълбока ангажираност и чувството за отговорност към децата в много ситуации ни изнервя, прави ни нетърпеливи и дори ни депресира, ако случайно нещата тръгнат в друга посока.
Как да преобърнем ситуацията в своя полза, така че децата да не се ощетени, а ние да не сме разочаровани?
Едно от първите неща, с които трябва да се примирим е, че голяма част от битието ни не зависи от нашия собствен контрол, например бебето, което по необясними за нас причини не заспива или разболялото се по време но семейната ни почивка дете, притеснителното обаждане от училище, с което директорът ни съобщава, че синът ни е счупил прозореца на класната стая с камък или тинейджърът, които не спира да ни крещи, че ни мрази, защото сме съсипали живота му. Всички тези малки, но така съществени подробности, са наистина извън възможностите ни да контролираме, макар намеренията ни да се простират просто до това да сме идеалният родител и най-добрият приятел на детето си.
Да запазим нужното спокойствие и да избегнем ударите на семейното битие е трудно, но с помощта на медитацията е напълно възможно.
За да намалим психическото напрежение и родителска тревога е необходимо да тренираме мозъците си, но не е достатъчно да изчистим ума си и да дишаме равномерно, нужно е да изучаваме търпеливо и последователно природата на собственото си съзнание, да погледнем навътре в себе си. Да приемем, че този вид родителска медитация е своеобразна психическа гимнастика, нещо като психически лицеви опори. Колкото повече повторения правим, толкова по-устойчиви психически ставаме.
С помощта на медитацията всеки родител може да се погледне отстрани и да повярва в собствените си способности, така че да ги прилага успешно в ежедневието си на родител. Именно чрез медитацията е възможно всеки един от нас да контролира реакциите и поведението си в родителското си ежедневие.
Медитацията помага да намалим реактивността си към различните ситуации. Родителите често се оплитат в мислите и емоциите си по начини, които ги карат да се чувстват с вързани ръце, така че дори малкото дете да е в състояние да ги манипулира. Когато практикуват медитация обаче, повечето от нас се научават да забелязват и най-малките промени в настроението на децата си, да доловят първите сигнали на зараждащ се гняв, и имайки опита да се концентрират, те са в състояние да помогнат на детето си да премине през тази ситуация без особено сериозни сътресения.
Ако в ролята си на родители осъзнаем, че гневът и подобните му емоции са преходни, реакциите ни ще са напълно контролируеми. Когато един родител е в състояние да погледна на дадена ситуация отстрани, той е в състояние да действа по-осъзнато, да направи други избори и да действа спокойно, без да дава воля на първични си нервни изблици.
С помощта на медитацията можем да упражняваме осъзнат контрол над собствените си емоции, а от там и върху своите мисли и конкретни действия. Медитацията е в състояние да ни направи съпреживяващи, разбиращи и прощаващи.
Важен аспект от родителството е емоционалната свързаност между родители и деца. Това е изначално заложено във всеки човек, а отглеждането на връзката с децата е първична. Те придобиват чувството за свързаност, когато получават нужното внимание от своите родители. Нужното, а не цялото внимание – това уточнение е много важно, както е важно, когато прекарваме време с децата си, това време наистина да е посветено на тях и на нищо друго. Защото, ако времето което прекарваме с децата си е посветено на служебни задачи, разговори по телефона или просто правенето на нещо друго, децата много лесно ще разберат, че ние изобщо не сме там, макар физически да присъстваме.
Медитацията изостря вниманието ни, а това ни позволява да се фокусираме по смислен начин върху живота на децата си. По този начин се подхранва връзката между родители и деца, взаимният опит се обогатява, а забавянето на ежедневното темпо ни помага да забележим много повече детайли от съвместното ни ежедневие.
Ако сте сред родителите, за които е важно формирането на смислени и целенасочени преживявания, за да сте по-пълноценни, обичащи, фокусирани и присъстващи родители, вместо да сте избухливи, контролиращи и изнервени, опитайте да медитирате, така че да сте по-спокойни. Това ще ви направи по-уверени, а децата ви по-свързани с вас. А, ако решите да медитирате заедно с децата си – още по-добре.
За целта можете да потърсите полезни клипчета в интернет и ютуб.
