Названието „миома“ е кратката форма на точния медицински термин леомиома. Миомите са най-честите доброкачествени тумори при жените в репродуктивна възраст, които се срещат най-често след 35-годишна възраст. Много от жените с миома нямат оплаквания и вероятно никога няма да разберат за наличието й.
По време на репродуктивната възраст на жената, под хормонално въздействие миомите нарастват, като някои от тях могат да достигнат впечатляващи размери. Растежът на миомния възел или миомните възли променя формата на матката. Нарастването и разположението на миомните възли са основни причини за поява на клинична симптоматика на миомната болест.
След менопаузата, поради силния спад на хормоните от яйчниците, миомите спират своя растеж.
Според своето разположение миомите биват:
• Интрамурални – в стената на матката.
• Субсерозни – локализирани по външната стена на матката, към коремната кухина. В някои случаи те могат да са свързани с матката само на „краче”.
• Субмукозни – разположени по вътрешната стена на матката и са издадени към нейната кухина. Те постепенно нарушават цялостта на маточната лигавица и по този начин формата и големината на маточната кухина. Те също могат да бъдат на „краче”.
Симптоми
В повечето случаи миомите се откриват случайно при ултразвуково изследване, дори и при жени, които не са имали никакви оплаквания.
• Обилна и болезнена менструация
• Кървене извън менструалния цикъл
• Болка, теглене, натиск в долната част на корема
• Често уриниране
• Затруднена дефекация
• Болка при полов контакт
• Безплодие
• Усложнения при бременност – аборт, преждевременно раждане.
Диагнозата миома на матката и миомна болест се поставя само от лекар специалист. За поставянето на диагнозата значение имат оплакванията на пациентката, резултатите от прегледа, образните и лабораторните методи на изследване.
Лечение зависи от:
• Големината и разположениeто на миомата
• Скоростта й на нарастване
• Вид, сила и честота на оплакванията
• Настъпилите усложнения
• Качеството на живот на пациентката
Методите на лечение е необходимо да бъдат внимателно подбирани, така че да бъдат минимално инвазивни и максимално ефикасни за пациентката. При наличие на възможност и условия, е добре да се избере органосъхраняващо лечение.
• Медикаментозното лечение има за цел повлияване на симптомите – намаляване на кръвозагубата, потискане на болката и намаляване на размерите на миомата. Този метод е минимално инвазивен и максимално ефикасен, особено при пациентки, желаещи да отложат оперативната интервенция или такива, желаещи органосъхраняваща операция, включително и с цел запазване на репродуктивните възможности на жената.
• Емболизация на артериите на матката. При този метод на лечение изкуствено се запушват кръвоносните съдове, които захранват миомата. В резултат на това миомите се свиват за няколко седмици или месеци. Като възможно усложнение след интервенцията е увреждане на яйчниците с невъзможност за забременяване и преждевременна менопауза. Този метод няма широка популярност в България и почти не се практикува.
• Миомектомията представлява оперативна интервенция за отстраняване на миомните възли, като матката се запазва. Предимството е, че се запазват детеродните функции. Възможността за избор на този метод се определя от положението, големината и броя на миомните възли, както и от настъпилите усложнения. Адекватната медикаментозна предоперативна подготовка съществено подобрява възможностите за прилагане на миомектомия.
• Хистеректомия
Оперативна интервенция за отстраняване на матката. Този метод на лечение е крайна алтернатива за всички пациентки, когато останалите терапевтични възможности са изчерпани.
Източник: zdravennavigator.bg/
