Международният ден на белия бастун, символ на незрящите, е провъзгласен в Париж през 1980 година на заседание на Световния съюз за благополучие на слепите.
За първи път в света през 1931 година френската графиня Гуили Хербемонт е подарила на незрящите хора в Париж 100 бели бастуна, с които да си служат при придвижване.
През 1964 година на 15 октомври американския президент Джонсън е подарил на незрящите в Америка дълги бели бастуни, което е станало началото за системните им тренировки в ориентиране и мобилност.
Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Белият бастун е признат и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.
Той не само сигнализира на останалите хора за липсата на зрение у неговите носители, но засега е и най-надеждното помощно средство за ориентиране и придвижване на незрящите в пространството.
Посредством него, прилагайки определени похвати, невиждащите получават по тактилно двигателен път информация за обстановката по своите маршрути и преодоляват една от най-тежките последици на слепотата – силно намалената способност за ориентиране и придвижване в пространството.
