- Обвиняват ли ви децата, че чести си пъхате носа в техните работи?
- Искате ли просто да помогнете на децата си, показвайки им как да свършат нещо по-добре? По-ефективно?
- Обвиняват ли ви децата, че ги командвате?
- Обвиняват ли ви децата, че не ги разбирате, че не виждате нещата от тяхната перспектива?
- Чувствате ли се претоварени със задачи, понеже предпочитате да се свършат по точно определен начин и ви е по-лесно сами да си ги изпълните?
- Чувствате ли се напрегнати, когато виждате, че другите правят неща, за които знаете, че може да се свършат по-добре (т.е. „правилно“)?
Някои от нас са си били маниаци на тема контрол още преди да имат деца, но за повечето манията надига грозната си глава, когато станат майки.
Преди да разбием този мит, нека изследваме контрола и влечението към него и да видим как в опитите си да наложим контрол, без да искаме ставаме губещата страна. После ще ви покажжа как да постигнете строгостта, която търсите, чрез техники, които са демократични и чрез които се печели съдействието на децата, вместо да се провокират битки.
Как контролът пречи
Хората, които са склонни да контролират всичко, често са страхотни организатори, учени и имат успешна кариера. Но тези хора често плащат висока цена в личните си взаимоотношения, понеже човешките същества не обичат да бъдат контролирани, чувстват личната си сила ограбена. Децата не правят изключение, но това вече сами сте го разбрали, и то по трудния начин …
Традиционните автократични отношения родител-дете се определят от превъзхождащо-подчиняващия режим, в който родителите имат пълна власт над потомството и го карат да зачита правилата. Мнозина и днес мечтаят да отглеждат децата си по тази схема. Проблемът е, че тя вече не работи.
„Не се притеснявай, не те контролирам“
Много често майките упражняват контрол, въпреки че нямат намерение да го правят. Вие си мислите, че просто казвате: „Излизаме, слагай якето!“, но за детето това звучи повече като команда, отколкото като молба. „Ти ми казваш да си облека якето ВЕДНАГА!“ Представете си, че сте на парти с чаша вино в ръка, разказвате интересна история, а съпругът ви идва и ви казва същите думи? На вас също ще ви се стори като упражняване на контрол. Ако в този момент детето си облече якето, ще има чувството, че ви се е подчинило, все едно сте го поставили в по-нисша позиция. То ще се бори. За не се чувства командвано, детето ще откаже и битката ще започне.
Понеже между майката и детето липсва чувство за равноправие, детето вижда живота организиран вертикално – някой е отгоре, друг – отдолу – и започва да се съревнова, за да застане над вас.
Въвлечени в битката за надмощие и двете страни се хващат за въжето: вие сте постановили, че обличането на якето е губещата позиция. Помислете над това: Как детето да се облече, без да има чувството, че губи играта? Веднъж започната, битката за надмощие компрометира всяко нещо, което поискаме от детето и го прави нежелано за него! Ние сме на точно обратната посока от целта. Ако искаме якето да бъде облечено, по-добре да не влизаме в битка за това. Така ще понижим съпротивата.
Откъс от книгата „Край на мита за добрата майка“
Автор: Алисън Шейфър
Издателство: Колибри
