Два през нощта е. Събужда ме топуркането на малки крачета. Дъщеря ми пристига в спалнята и се сгушва под завивката. Лежим една до друга, затаили дъх. Аз се преструвам на заспала, а тя вероятно се чуди, да се върне ли в детската стая. Аз силно се надявам да го направи, за да поспя още малко.
– Мамо! Маминко! – с тихо шушнещо гласче ме вика тя.
– Да,… кажи миличка? Случило ли се е нещо? – едва-едва питам аз, и се старая да прикрия досадата в гласа си. Спи ми се, изморена съм, а само след четири часа трябва да ставаме.
Тя за миг се колебае, мълчи, а в тъмната стая само очичките й светят.
– Мамо,… много те обичам!…
– И аз теб…
– Аз повече…
Продължаваме да лежим в тъмното, под топлата завивка и полека-лека се унасяме в сладък сън.
Думите й остават да висят в нощното пространство на тъмната стая. Ако имаше как, бих се протегнала и бих ги взела с ръцете си, за да ги притисна силно до сърцето си. Но само въздухът в стаята продължава да трепти с тихичкия детски гласец, изпълнен с най-прекрасните думички на света: „Мамо,… Много те обичам!“
По устните ми бавно се разстила усмивка и аз внимателно издишам, защото ме е страх, да не разруша този сладък момент.
Един ден малкото ми момиче ще порасне. Един ден ще мога да остана най-сетне сама. Един ден най-накрая ще допия чашата кафе, преди да изстине. Един ден ще дочета любимата си книга. Един ден няма да тичам след работа, за да се прибера при нея у дома.
Но днес… Днес съм нейна!
Уморявам се, често нямам време за себе си, понякога не ми остават сили за нищо, но знам, че някой ме обича и аз имам нужда от тази обич повече от всичко, точно сега!
За мен тези моменти са най-важните в живота ми!
източник: sobiratelzvezd.ru
