Един от основните въпроси, който вълнува младите майки и родители, а също и баби, които пряко се занимават с отглеждането на бебето и малкото дете е привикването към гърнето.
Именно на тази тема бе посветена първата ни среща от юлската поредица на инициативата „Мама в действие“, по време на която бяха раздадени над 150 подаръчни комплекта с продукти от нашите партньори, която се състоя на 1 юли в Градската градина.
Днес ви представяме откровено споделения опит на още една участничка в нашата интервю-платформа:
Тя се казва Владислава Стайкова, занимава се с дизайн на бижута и има училище за дизайн на бижута, в което се обучават предимно жени, майки като нея, в това как сами да правят накитите си и да се изявяват творчески. Има близнаци на година и половина – момче и момиче. Смята, че по време на майчинството всяка жена трябва да има и някаква друга форма за утвърждаване на себе си, която не се заключава само с доброто гледане на деца.
Владислава Стайкова: – Много е важно родителят да е щастлив, защото ако не е щастлив с изборите си, той няма как да е полезен на детето си. Виждала съм много примери за това, как отглеждането на дете може да е и тежко задължение, когато сменяш памперси, а дълбоко в себе си искаш да правиш нещо друго.
– П7: Като казахте памперси, вие сама влязохте в нашата първа тема на Мама в действие, а именно „Как приучихте детето си към гърне?“. Коя, според вас е възрастта, през която децата трябва да бъдат насочени към отказване от памперсите и сядане на гърнето?
– Има различни мнения по темата. Някои смятат, че детето трябва само да стигне до това решение, други смятат, че колкото по-рано стане това, толкова по-добре. Има и някои извращения като – храним детето докато е върху гърнето и по този начин му създаваме абсурден навик, което е ужасно. Това, което смятам, че е разумно е, че след 1.3г. детето вече има способността да задържа и тогава би могло да се започне приучването към гърне. Ние в момента сме точно на такъв етап с близнаците. Но когато децата са две е много трудно. Моите деца са с режим и аз трябва да успея да ги сложа на гърне в един и същи момент и да им задържа вниманието няколко минути, за да свършат нещо. Засега успехът ни е променлив, ние опитваме от съвсем скоро и досега имаме няколко успешни изпишквания. Ако не успеем това лято, ще продължим следващото, защото зимата не е подходящ период за това. Не бива една цел да се постига на всяка цена и непременно в точно определен момент, нищо не трябва да е насила.
– П7: Споменахте, че децата ви са на режим, споделете повече за него.
– Това е типично бебешки режим, който ме улеснява да забележа когато има някакъв проблем. Относно гърнето, много бихме се радвали ако те харесат идеята още това лято, защото така ще бъда много по-облекчена. Те растат и всеки месец стават все по-тежки и доста се затруднявам с вдигането на по-големи деца.
– П7: Със сигурност с близнаци е доста забавно и определено по-трудно.
– Те си имат собствен ритъм и това, което съм забелязала е, че ако нещо успее да стане интересно на единия, то непременно се превръща в интересно и за другия. Ако единият поеме идеята и разбере за какво става дума, защото аз все още си мисля, че те не осъзнават все още какво точно искаме от тях, има шанс и за другия.
– П7: Искате да кажете, че единият стартира и другият се увлича по него и също довършва.
– Да, при близнаците е така, те се учат един от друг. Дъщеря ми е по-подвижна и инициативна, докато синът ми е по-мързеливичък. Знаете, мъжете са по-бавни по принцип, той просто не си дава много зор, но тя например проходи първа и го учеше как да ходи и той. Много беше интересно, в моментите, в които смяташе, че ние не ги гледаме, тя го учеше на същото, на което ние учехме нея.
– П7: Тя ще е водеща явно, тя ли е каката?
– Да, тя е 10 минути по-голяма от него. Аз съм говорила с родители на много разнополови близнаци като нашите и при всички двойки момичето е водещо.
– П7: Като майка на близнаци, бихте ли дали съвет на родители, които също имат вашето щастие, т.е. наведнъж да се сдобият с две деца, при това и от двата пола. Това е невероятен късмет.
– Трудно е , предизвикателството е голямо, защото работата и задълженията са двойни, но те имат своята постоянна и взаимна компания по между си в къщи и ако родителите успеят да научат да играят самостоятелно и да правят някакви неща сами, това може да облекчи в последствие родителите, защото те усвояват способността сами да се забавляват за някакво време. Когато детето е едно, не е така. Нашите деца не гледат телевизия, не си играят с телефона ми и смятам това за личен успех.
– П7: Като стана въпрос за модерни технологии и това, че засега успявате да държите далеч децата си е чудесно, но как смятате да продължите в бъдеще по отношение на съприкосновението им със смартфоните и останалите подобни устройства.
– С много активности навън, пространство и телевизорът да не е основният предмет в къщата. Той в никакъв случай не трябва да е фокус. Забелязала съм, че когато родителите не гледат толкова много телевизия и той не изпълнява ролята на фон, тогава и интересът на децата отслабва.
– П7: Вие явно сте ги научили, че нямат нужда от него.
– Да, дори когато отидем някъде другаде те виждат предмета, някакви движещи се картинки, но продължават да си играят. С възможностите, които имат днешните устройства родителите могат да гледат всичко, което искате и в друго време, когато си легнат децата.
– П7: Какво бихте посъветвали родителите, които са склонни да ангажират вниманието на детето си с подобна активност, гледат телевизия, да играят на различни ТВ и електронни игри.
– Вижте, със сигурност има много хубави образователни игри и филми, които могат да се гледат от децата, но те трябва да се гледат в регламентирано време и за контролиран период, не нон стоп. Изкушението е голямо да откраднеш време за себе си, но не е и с това решението. Аз примерно, знам в кои часове децата ми са най-спокойни и най-активни и тогава ги оставям за някакви минути сами, да се забавляват с играчките си и това са моментите, в които аз мога да правя нещо друго в будното им време.
Но ние имаме много хубав режим, на който и да го споделя всеки ми завижда, нашите деца спят 12 часа през нощта и по два часа следобед.
Интервюто продължава на следващата страница
