Забелязали ли сте, че ако само за миг отстъпите от твърдите си родителски позиции и проявите колебание или жал и вина, вашето малко, чаровно, сладко детенце без капчица свян и притеснение ще ви се покатери на главата?
Каквото и да сте постигнали до този момент, за миг ще се изпари като лека сутрешна мъглица, но по-интересното е,че вместо да тръгнете в една посока с детето, ще положите първия камък на здравата и трудно преодолима след години стена на отчуждението.
Защото линията на нормалните човешки взаимоотношения се развива по хоризонтала, а те са възможни единствено между уважаващи се взаимно хора, независимо от разликата във възрастта им.
Да отстъпвате от позициите си на родители и да се предавате пред детските капризи е много лошо. Най-вече за самите деца.
Усетят ли, че сте податливи на подобни внушения, децата завидно бързо развиват особения модел на взаимоотношения с родителя, основан на изнудването и принудата. Те обожават това поведение, защото то има мигновено въздействие върху родителите и винаги дава очаквания резултат. Това от своя страна предоставя на децата възможността за бързо и лесно сомоутвърждаване. Така, понякога бавно и полека, а друг път с по-бързи темпове, но неотклонно, децата превръщат обикновената комуникация с навика да манипулират възрастните.
За съжаление придобиването на манипулаторски умения задълбочава пропастта между малкия човек и реалността.
Как започва всичко?
Децата имат необходимостта да провокират заобикалящата ги среда и хората в нея, по този начин те развиват умения за взаимодействие, наблюдавайки реакциите и резултатите. Ако една реакция се повтаря неколкократно тя бива възприета от детето за нормална и всеки следващ път, опитвайки се да се увери в собствената си правота, то очаква същите резултати, прилагайки обичайните тактика. За него това е знак, че всичко е наред. Ако резултатът е непознат и изненадващ, това е сигнал за опасност.
Много съществен момент при истеричното и изискващо поведение на децата е, че това поведение дори не е насочено към конкретен резултат, а към това да получи съпротивата на околните като по този начин изпита чувство за превъзходство. Естествено няма как това да се случи, ако в ситуацията не присъства втори човек.
Какво да не правите при никакви обстоятелства?
На първо място не се поддавайте и не изпълнявайте никакви желания на детето. Не чакайте тръшкането да продължи прекалено дълго. За съжаление повечето родители трудно понасят подобно поведение в децата си и това, примесено с родителското чувство за вина, води до желанието час по-скоро да угодят на малкия манипулатор, само и само „спектакълът“ да бъде прекратен.
Отстоявайте позициите си
Още преди навършването на една година на детето се опитайте да намерите златната среда за общуване с вашето дете, без никакви жертви. На никого не е нужно да принасяте в жертва собствена си личност пред олтара на майчинството. В противен случай рано или късно със сигурност ще си потърсите компенсация за това, че сте правили всичко единствено и само заради него, макар самото дете да няма никаква вина за това.
Много често истеричните пристъпи на децата са с цел поне един от родителите му да бъде прикован неотменно до него. В подобни ситуации родителите могат да се почувстват дори поласкани, решавайки, че това е проява на прекомерна обич от страна на детето. Добре е да не се залъгвате с това.
Когато едно дете реве безутешно или се тръшка, не се опитвайте да го разсейвате или да отклонявате вниманието му. По този начин само отлагате проблема, без да го разрешавате. Най-добре е малкото дете да осъзнае и преживее „мига на истината“, осъзнавайки, че избраният от него начин за взаимодействие със заобикалящия го свят не е добър.
Също така е напълно безполезно да му „четете конско“ или да му изнасяте лекция с дълги и трудно разбираеми обяснения за това, че трябва да се осъзнае и т.н. Замислете се, в подобни състояния на афект, дори възрастните трудно се владеят и действат адекватно.
Най-добре е с твърд тон и понятни думи да обясните на детето защо няма да изпълните изискванията му. Преустановете всякакви разговори веднага щом забележите, че те не дават търсения резултат. В този момент по-добре спрете да му обръщате внимание или просто напуснете стаята. Това не ви прави жестоки или коравосърдечни. Много по-жестоко е да помагате на детето си да порасне голям човек, неспособен да води нормална комуникация с околните.
Запазете категоричната си позиция дори тогава, когато детето замълчи. Изчакайте го то да влезе в контакт с вас, защото в обратния случай детето може да реши, че сте отстъпили, че сте се предали и е вероятно то да възобнови истеричното си поведение. Разбира се не е нужно да прекалявате с подобно поведение твърде дълго време. Опитайте се да сте неотклонни възможно най-дълго време, но в никакъв случай не се правете на недостъпен или непроницаем.
Важно е да общувате с детето си като с равен, не влизайте в роли по време на комуникацията си снего, забравете за ролята си на майка, на учителката или просто на възрастния. Опитайте се да говорите с него като с приятел, но не преигравайте, защото най-лесно е да получите уважение, когато се държите с някого уважително.
В никакъв случай не говорете за себе си в трето лице, например: „Мама вижда всичко!“ или „Мама е ядосана!“
Винаги оставяйте на малкото дете възможност за избор, най-вече за малките на пръв поглед неща – с какво да се облече, с какво да се храни, какво да пие.
Най-важното е детето да повярва, че то е самостоятелна личност със собствена идентичност и има същите права като вас и че с нищо не е по-различно от другите, което означава, че с нищо не е привилегировано да се опитва да ви се налага и да изисква по насилствен начин каквото и да било.
