Историята в „Законът за детето“ се развива на фона на подробно описани дела, свързани с т. нар. благополучие на детето, за което британският закон от 1989 г. гласи, че трябва да бъде „първостепенно съображение на съда”.
Фиона Мей обича съпруга си, обича класическата музика, обича да свири на пиано, но работата й като съдия в Семейното отделение на Висшия лондонски съд е голямата й страст. На петдесет и девет години Фиона преживява криза в семейния си живот и е на път да изгуби съпруга си, но въпреки всичко остава отдадена на каузата на децата. И на Адам Хенри, непълнолетния юноша Свидетел на Йехова, болен от левкемия, отказващ да приеме кръвопреливането, което ще го спаси. Фиона решава да посети Адам в болницата и да се увери лично в способността му да взима решения. Между романтичното момче и зрялата жена се създава особена емоционална връзка, която ще има неочакван финал. Историята се развива на фона на подробно описани дела, свързани с т. нар. благополучие на детето, за което британският закон от 1989 г. гласи, че трябва да бъде „първостепенно съображение на съда”. И повдига не един въпрос от морално естество: къде започва и къде свършва интересът на децата? Какви са правата на възрастните и доколко би следвало да ги упражняват? И какви са отговорностите им? До каква степен безпристрастното правосъдие може да излекува раните, нанесени на децата от семействата и обществото?
Иън Макюън не дава окончателен отговор на тези въпроси, към които само ни насочва с умението си деликатно да съчетава описанието на грубата материална реалност с поетичната извисеност на духовния живот.
Иън Макюън се нарежда сред най-талантливите британски писатели на нашето време. Носител на множество национални и международни отличия, той се превърна в емблема на постмодернизма и хуманизма с романи като „Изкупление” и „Дете във времето“. „Невинният“ притежава характеристиките на образцов трилър, а „Черните кучета” се занимава с универсалната тема за човешките взаимоотношения, за тяхната мотивация и развитие, за вечното надбягване на доброто и злото в самите нас. Освен като един от най-добрите съвременни романисти, Макюън е известен и със силно ангажираното си социално присъствие, най-вече с откритото си отричане на ислямския екстремизъм.
