Различните култури по света възпитават децата по различен начин, и изразяват любовта си към тях по свой начин.
Какво прави японските родителски модели толкова успешни?
Ето няколко полезни отговора:
Дори от най-малките деца се очаква да са независими и достатъчно самостоятелни за да ходят на училище сами, в Токио, с градски транспорт.
Не говорят за децата си. Майките на много места по света споделят за проблемите и предизвикателствата, с които се сблъскват, докато майките в Япония смятат отглеждането на деца за лична работа и си позволяват да споделят само с най-близките си.
Практикуват привързаност, но не прегръщат. Майките обикновено носят бебетата си навсякъде – вкъщи, на пазар, докато карат колело, дори когато карат ски. Чрез такава физическа близост изразяват чувствата си – но няма целувки и прегръдки.
В много домакинства семейството спи заедно, с майката от едната страна на леглото, бащата – от другата, и детето между тях – аранжимент наподобяващ японския символ за река ( 川 ), който може да продължи след предучилищна възраст.
Не насърчават емоционално изразяване – родителите учат децата си от съвсем малки са се съобразяват с хората около тях, да се държат прилично, и да са тихи преди всичко. Без значение дали японските деца са в ресторант, музей, търговски център, претъпкана улица или в планината, те са спокойни и уравновесени.
Приготвят обяд на децата си. Японските майки приготвят здравословна храна за училище.
Не се тревожат за това кое е подходящо за децата дигитално съдържание – никой, в нито едно кино в Токио не би се възмутил от това, че реклама на “Заразно зло” се излъчва преди началото на “Играта на играчките”.
Цветята са нещо сериозно. Всяко семейство излиза на пикник под цъфналите вишни; първият такъв пикник на бебето (hanami) е важно събитие, което се документира. Градините и парковете са местата, където децата могат да играят.
Приказките са нещо още по-сериозно. В Япония традиционни истории, приказки и легенди се разказват постоянно на децата.
parentacademy.bg
