Родителството е старо колкото човешкия род и мнозина вярват, че е инстинктивно, така че защо е нужно да го обсъждаме или да научаваме нещо ново за него? Всеки смята, че знае какво представлява родителството. Щом знаем какво е, значи лесно можем да му повлияем, нали? Но нещата не са толкова прости.
Родителството е много сложен комплекс от практически дейности, умения, мисли, отношения и чувства. Колкото и важно да е, то е само една част от идентичността на родителите и се конкурира с други роли, които имат родителите като партньори, професионалисти, членове на обществото и личности. Родителството е и доживотен процес: от малките деца, наблюдаващи родителите си, ранните представи дали човек да има, или да няма деца, през подготовката за родителство, бременност, раждане, различните фази на растеж на детето, до преопределяне на отношенията с порасналите деца. Не трябва да се забравя, че родителството не е само за възрастни – то включва и децата, тъй като те активно взаимодействат и до голяма степен повлияват на своите родители и на взаимоотношенията с тях.
Родителството се определя от индивидуалните характеристики на родителите, техния предишен опит, натрупаните знания и отношения, както и от техните психологически или други ограничения. Една потисната майка може да не е способна да даде на детето качествени и достатъчни взаимодействия, дори ако знае колко важни са те (всъщност това би могло да я депресира още повече!). Родителството се определя и от характеристиките на децата: твърде енергичните деца се нуждаят от един тип родители, много тихите и срамежливи деца – от друг. Как ще се справят родителите зависи много и от техните ежедневни източници на стрес и източници на подкрепа: условията на живот, работата или липсата на работа, отношенията с партньора, подкрепата на семейството и приятелите, наличието или липсата на помощни услуги (например детски градини, здравни консултации и др.). Разбира се, родителството се определя и от по-широки социални норми, наложени чрез традицията и/или религията, обявени от закона и поддържани от медиите и икономическия сектор. Ако сме наясно с това, ще сме в състояние да изберем как да предложим помощ на родителите, както и да преценим какво трябва да бъде променено.
Начините и акцентите при отглеждането на деца са се променили през годините.
До неотдавна се смяташе за изключително важно да се отглеждат послушни деца, деца, които познават и зачитат социалните норми и уважават властта.
През ХХ век този подход беше поставен под съмнение и много важна стана свободата, най-вече в западните общества. Щастието беше погрешно разбрано като липса на безпокойство и родителите правеха всичко възможно, за да бъдат децата им “щастливи”, т.е. удовлетворени през цялото време. Важно е да се знае обаче, че и твърде толерантните родители също могат да навредят на децата си. Тогава какъв тип родителство е добро родителство? Въпросът е прост, но отговорът е изключително сложен. Все пак, накратко казано, доброто родителство е родителството в най-добрия интерес на детето.
Има четири елемента на родителството в най-добрия интерес на детето:
1. Грижа
Това включва отзивчивост на детската нужда от любов, емоционална топлота, безопасност, принадлежност и приемане. Ако родителите осигурят безопасна среда, емоционална топлота и предсказуеми реакции към детето, те ще създадат сигурна основа, върху която то ще може да се развива и да изучава околния свят.
2. Насочване
Децата имат нужда родителите им да ги насочват, тъй като светът е нещо ново за тях. Това включва определянето в ежедневието на правила за приемливо и неприемливо държание. Тези правила трябва да се обсъждат и обясняват на детето по подходящ за неговата възраст начин.
3. Зачитане на индивидуалността на детето
Децата са отделни индивиди с техни собствени схващания, идеи и предпочитания. Родителите трябва да изслушват, гледат и разбират децата си и да зачитат техния индивидуален възглед за света. Това е от съществено значение за развиване на чувството на себеуважение у децата.
4. Предоставяне на възможности и подкрепа на по-голяма независимост
Родителите имат задачата да помагат на своите деца в придобиването на нови умения, развитието на чувство за успех и вяра в собствените възможности да се справят с проблемите. Това може да се постигне, ако на децата се позволява да експериментират, да грешат и да опитват нови неща. Свръхпредпазливите родители понякога правят прекалено много за децата, като по този начин ги лишават от шанса да се развиват и да са горди от себе си.
Таня Радочай е психолог и фамилен терапевт.
К О Н К У Р С
„Споделете с нас какво е родителството за вас“
Отговорете на въпроса и участвайте в нашия конкурс. Напишете вашия отговор като коментар под статията в сайта ни. За целта трябва да имате регистрация
в нашия сайт.
Срокът за участие е една седмица –
от днес в 10 ч. до следващия вторник в 10 ч.
Участвайте и може да спечелите 1 час забавление за детето си
в детски център Gymboree или книга „1000 неща, които да откриеш в древността“
от издателство Клевър Бук .
Победителите от седмичните ни конкурси очаквайте една седмица
след приключването на конкурса или две седмици след началото като коментар от администратора на сайта под статията. Успех!
