Независимо къде по света живеете няма нищо по-вълнуващо
от посрещането на нов живот. От Аляска до Таити – ето как различните култури отпразнуват и ознаменуват първата голяма година от живота на бебето.
Таити:
На сватбата на двойката им се представят имената,
които семейството е избрало от потеклото си за бебетата на двойката.
Когато бебето се появи една или десет години по-късно,
частта с измислянето на име вече е отметната.
Украйна:
Новородените носят червена връвчица около китката си, докато не бъдат покръстени.
Те не се извеждат навън изобщо, пак докато тази религиозна церемония не се състои.
Ето защо новородени рядко се виждат в Украйна.
Япония:
Ако раждате в Япония е възможно, заедно с бебето,
да се приберете и с малка дървена кутия. Използвайте я,
за да съхраните в нея пъпната връв, когато падне.
Пакистан:
Тук не използват скучно креватче с матрак за бебето си.
Вместо това използват оризова възглавница, която се поставя на голяма чиния.
Бебето ляга да спи на възглавницата.
Зимбабве:
Племето Шона поставя лапа около врата
на бебето за една година, за да гони смъртта и болестите.
Китай:
Тук празнуват стотния ден от живота на детето със специално парти,
на което се подаряват пари и подаръци.
Индия:
Тук може да изчакате, докато дадете име на бебето си от 3 месеца
до година след раждането му. Може да го наричате просто Бебе,
докато опознаете характера на детето и изберете перфектно име за него.
Мексико:
Бебето не може да спре да хълца? Майката ще засмуче червен конец
и ще го постави на челото му. Или, ако бебето е болно, може да се наеме някой,
който да му направи масаж на главата.
Корея:
Майките ядат супа от водорасли на всяко ядене през първия месец след раждането,
за да имат кърма. Имената се измислят със смисъл, като всяка буква означава нещо.
Местното население на Аляска (Атабаскан):
Няма парти за бебето и не се купуват дрехи, докато бебето не се роди.
Децата получават индианско име, което им се дава от някой по-възрастен.
