Биберонът-залъгалка е от онези бебешки вещи, които определено бих окачествила като „нож с две остриета”. В началото са безценен помощник, но не след дълго се превръща във вреден навик, който се чудим как да премахнем.
Когато моето дете беше едва на една седмица за първи път му дадох биберон. Не вярвах, че вкусът на това странно нещо, направено от гума, ще му хареса, но детето ми започна да го смуче, сякаш това е най-естественото действие на света. От този момент нататък атрибутът, наречен биберон, се превърна в незаменим съюзник в моментите, в които синът ми плачеше, заспиваше или нещо го болеше. Стигнахме до там, че се налагаше да се връщаме от разходката в парка, само защото сме забравили любимата биба.
След като детето ми навърши седем месеца започна да му расте и първото зъбче. Изживя този период изключително мъчително и биберонът беше единственото нещо, което го успокояваше. До такава степен беше свикнал с него, че го оставяше, само, за да си отхапе от някоя бисквита, след което го засмукваше отново, без дори да е преглътнал поетата храна.
Осъзнавах, че преминаваме границата, но нямах увереността, че е дошъл момента за генерална промяна. Трябваше или да премахнем биберона завинаги, или просто да продължаваме, както досега.
Дойде време за първите ни дни на ясла. Там половината от децата бяха с биба в уста и буквално всяко се опитва да заграби чуждата, в случай, че не разполага със своя собствена.
Когато навършихме две годинки вече виждах, че няма място за отлагане. Той казваше едва няколко думички, но имаше свой начин да си поиска биберона – силният рев, тръшкането и соченето с пръст. Това беше ясен сигнал, че с всеки изминал ден привиква все повече. Започнах да се тревожа за зъбките и това да не се изкриви захапката му.
Една вечер просто скрих всички биберони. Беше кошмарна нощ, в която се будеше през половин час и плачеше насън. Това продължи около три седмици, в които заспиването ставаше след много усилия, гледания на анимационни филми, плач. Когато започваше да иска биберона, му обяснявах, че сме го дали на едно малко бебенце, че той вече е голям и няма нужда от него. Имаше моменти, в които така силно плачеше, че изпадаше в състояние на агресия, хапеше, дереше и хвърляше всичко, което му попадне. В тези моменти бях на ръба да се откажа и да му дам биберона отново, но в крайна сметка всичко приключи успешно.
Моят съвет към всички майки, които се опитват да отучат детето си от биберон:
Отказването трябва да стане от раз – или го ползвате, или не. В периода на отвикване избягвайте контакти с деца, които са с биберон.
Ходенето на ясла затруднява отказването от биберона. Повечето деца там са с биба в уста, което затруднява процеса и измъчва детето.
Можете да срежете биберона по средата. Вакуумът, който се получава, в повечето случаи кара детето да захвърли биберона по собствено желание.
Първите няколко седмици са наистина трудни, особено, ако детето е силно привикнало. Бъдете търпеливи, пригответе се за плач и безсънни нощи, но не се предавайте!
