Малките деца са също както всички нас – невинаги слушат какво им се говори. Всъщност на тази възраст те наистина се нуждаят вие да ги научите как да внимават в разговора. „Но обикновено се случва това, че родителите казват нещо 10 пъти и после започват да броят до 3. А така учат детето, че до десетия път, в който не повторят нещо, няма смисъл реално да ги слуша.“, казва Рони Лейдерман, декан на Фамилния център в Югоизточния университет, Флорида.
Като не ви слуша, детето привлича вниманието ви (макар и постоянното гълчене да не е точно най-доброто, което може да получи). Но да бъде добър слушател помага на детето ви да учи по-ефективно, да разпознава сигналите за опасност, да се разбира по-добре и с вас, и с учителите си, както и с всички възрастни, които се очаква да уважава, пък и да си създава по-лесно приятели. Има множество лесни стратегии, които, ако бъдат прилагани редовно, ще научат малкото дете на уменията, необходими му, за да бъде добър слушател. И, както Лейдерман изтъква, „никога не е твърде рано да започнете да учите детето си. Когато е мъничко, няма да слуша толкова добре, колкото умее да го прави 5-годишното, но все пак и то има много умения.“
Бъдете на неговото ниво
Както всеки родител осъзнава рано или късно, да се говори от значителна височина (или пък от другата стая) рядко постига желания ефект. Наведете се или вдигнете детето, така че да можете да го гледате в очите и да привлечете вниманието му. Ще ви слуша много по-задълбочено, ако се настаните до него на масата, докато му напомняте да си изяде закуската или приседнете на рамката на леглото му вечер, когато му казвате, че ето сега загасяте лампата. Очният контакт е от ключово значение, когато се изправяте лице в лице с детето си.
Бъдете ясни
Формулирайте посланията си ясно, просто и авторитено. Детето ви ще се разсее, ако говорите по дадена тема твърде дълго. Много е трудно да намериш смисъла в протяжно изречение като „ Навън е наистина много студено, а ти напоследък беше болен, затова искам да си сложиш пуловер, преди да излезем до магазина.“
От друга страна „Вземи си пуловера“ е трудно за объркване. И недейте да формулирате нещо като въпрос, ако детето реално няма възможност за избор. „Седни в столчето си.“ е доста по-ефективно от „Ела да си седнеш в столчето, миличко, става ли?“.
При всички положения е добре да давате на децата избор, но бъдете сигурни, че са съгласни с вариантите, които им предлагате – и се придържайте към само два. Като позволявате на малкото си дете да прави ограничен избор, то се чувства зачетено, а вие сте доволни от резултата.
Правете каквото сте казали – и то бързо
Нека бъде пределно ясно, че сте сериозни в това, което казвате, и не отправяйте заплахи – или обещания – ако няма да ги спазите. Ако кажете на 2-годишното си дете „Трябва да пиеш повече мляко на вечеря“, не се огъвайте 5 минути по-късно, позволявайки му да пие вместо това сок. Ако го предупредите, че ше бъде изпратено в стаята си, ако удари по-малкото си братче или сестриче и то го направи, изпратете го в стаята му.
Уверете се, че партньорът ви споделя същите правила и ги спазва, така че да не се подривате взаимно. Ако не сте съгласни за нещо, говорете за това, така че и двамата да сте наясно какво трябва да бъде казано или направено, когато отново се случи.
В допълнение, удържайте на думите си бързичко. Не бихте искали да ви се налага да викате „Не тичай през улицата“ 5 пъти, преди детето да ви послуша.
Също така, важно е за детето ви да знае, когато нещо е особено опасно и вие трябва да му покажете как да се справи с него безопасно. Например, ако детето пресича улицата, дръжте го за ръка – така ще асоциира опасността от колите с повишеното внимание.
И недейте да падате в капана да повтаряте недотам спешни инструкции като „Сложи си чашата на масата“ по 10 пъти, преди реално да очаквате детето да се подчини. Нежно насочете ръката му, държаща чашата, на масата, така че да знае точно какво очаквате от него да направи.
Следва продължение…
