Това е една от най-ценните семейни притчи.
Един ден вървял по пътя старец и се радвал на красотата на пролетната природа – тя била толкова красива и изпълнена с ярки цветове. Точно тогава старецът видял един човек, който носел на раменете си толкова огромен товар, че едва стоял на краката си.
Старецът се спрял и заговорил натоварения човек:
– Човече, защо си се натоварил така? Защо не си починеш? Какво те кара да се товариш така с толкова работа? Ела да си починеш малко и да се порадваме заедно на природата – казал той.
– Не мога, нямам време – отговорил измъчено човекът. Трябва да работя, за да живеят щастливо моите деца и внуци. Така е в нашия род – прадядо ми е работил, за да е щастлив дядо ми, дядо ми, за да е добре баща ми, баща ми работеше за мен, а аз ще се товаря и страдам в името на това да са щастливи моите деца.
– А някой от вашата фамилия бил ли е някога щастлив? – запитал спокойно старецът.
– Досега никой, но моите деца и внуци ще бъдат! – отговорил отрудения човек замечтано и понечил да поеме по пътя си.
Тогава старецът му казал следните мъдри думи:
– Нека ти кажа нещо, неграмотният човек не може да научи никого да чете и пише, къртицата не може да учи орела, но всеки човек може да научи първо себе си на щастие, само така ще може да научи децата и внуците си как да бъдат щастливи.
Превод Първите седем от fit4brain.com
