Ако не искате родителите на някое чуждо дете да ви изпепелят с поглед, ако решите да му направите забележка, е нужно да следвате някои основни правила.
Преди всичко всеки възрастен трябва да е наясно, че не друг, а родителите трябва да говорят с децата си, защото за тях те са хората с авторитет. В някои ситуации обаче се налага да се намеси и някой външен за семейството човек. Например, ако чуждото дете вземе играчката на вашето или е агресивно спрямо него, е напълно в реда на нещата да се намесите, ако собствените му родители не се намесят.
Как обаче да направим забележка на чуждо дете?
*Първо и най-важно, всеки родител трябва да знае, че няма право да възпитава и назидава нечие чуждо дете, нито да дава съвети за отглеждането му. Всяко дете си има родители и те са тези, които трябва да го възпитават. Има ситуации обаче, които изискват поставянето на определени граници спрямо вашето дете и вас самите, които не бива да се преминават от когото и да било.
В тези ситуации вместо да казвате „спри да правиш това“ или „не се бий“, е добре да се използват учтиви форми на обръщение, независимо от възрастта на детето, например: „Моля те, не взимай играчката на Петя“ или „Виж, моето момче, не ти позволявам да биеш дъщеря ми.“
Виковете и паниката в подобни ситуации не са от полза нито за децата, нито за възрастните.
Вместо да извикате „Не докосвай камиона!“ можете да кажете със спокоен тон „Това е камиончето на Петър, ако искаш да си поиграеш с него, попитай го дали можеш да го вземеш за малко.“
Много важно за правилната комуникация с чуждите деца е да установите свои собствени правила, без да нарушавате личното му пространство и да накърнявате чувствата му, въпреки, че то в действителност може да се е държало наистина зле.
Пример за правилно отношение е, ако друго дете е взело играчката на вашето да кажете: „Поиграйте заедно с камиончето на Петър“ или „Нека Петър поиграе малко с тази играчка, а после ще поиграеш и ти с нея.“, вместо да се използва императивната форма: „Не взимай играчката на Петър“.
*Когато вземате отношение в конфликтите между децата използването на любезно отношение е полезно и правилно, защото по този начин децата ще се научат, че всеки конфликт може да бъде разрешен без викове, дърпане, спорове и обиди.
Много вероятно още при следващата конфликтна ситуация децата сами да намерят начин да се разберат мирно и тихо, ако вече са били свидетели на подобно отношение от страна на техните родители. Защото добрият пример е заразен.
*Не се изкушавайте да давате оценка за поведението на друго дете, нито на степенна на неговото възпитание, още по-малко за възпитането на неговите родители, независимо какво е направило чуждото дете. Достатъчно е, ако настъпи конфликтна ситуация между вашето и чуждото дете да го помолите да стои на страна. Вместо да викате: „Спри да риташ Петя!“ или „Момичетата не правят така!“ използвайте фразата „Моля те, спри да удряш моето момиченце!“
Би било правилно да потърсите родителите на чуждото дете и да ги помолите да поговорят с детето си, относно поведението му спрямо другите деца.
Когато говорим с деца, било то нашите собствени или чуждите, тонът ни трябва да е любезен и приятелски. Когато детето чуе спокойния ни глас, то най-вероятно също ще се успокои и това би подтиснало евентуалната враждебна нагласа.
Когато крещим или говорим с висок тон на децата, те естествено се плашат, и обратно, когато им говорим със спокоен тон, децата няма да се уплашат, нито ще се разплачат, а това ще е добре и за отношенията ни с родителите на другото дете, които има вероятност да приемат положително вашата забележка.
*Независимо от драматичността на ситуацията, трябва да се спазва добрият тон, да се показва учтивост и взаимно уважение. Това е залог за добри взаимоотношения в обществото и начин да се покаже на децата от най-ранна възраст как трябва да се държат и как да реагират в критични ситуации. Това е начинът да се избегне агресивно отношение към вашето дете и обратно от него към някое чуждо.
Когато едно дете е разстроено или плаче с пълно гърло е напълно излишно да му правите забележка. Най-добре родителите на детето да вземат мерки и да го успокоят, защото знаят как най-лесно да го постигнат. В никакъв случай не преминавайте границите на добрия тон и не се дръжте неуважително или пренебрежително към чуждото дете. Използването на епитети от типа „лигльо“, „пикльо“, „спри да цивриш“ и други подобни изрази са обидни за детето и могат освен негодувание да предизвикат истинска истерия и неутешим плач.
*Не си позволявайте да слизате на „махленско“ ниво и не спорете за поведението на другото дете с неговите родители, защото подобно поведение не само няма да събуди уважение, а дори напротив, най-вероятно ще ядоса родителите на чуждото дете допълнително.
Помнете, че вие също сте родители и може да изпаднете в ситуацията на родителите на детето, което вие в момента се опитвате да укорявате или съветвате. Винаги общувайте с уважение с децата, вашите и чуждите и не ги обвинявайте за нищо, дори да сте убедени, че си заслужават поученията ви.
Какво можете да кажете на родителите на другото дете:
„Детето ви е разстроено, че моето не му дава камиончето си. Бихте ли се намесили, за да разрешим тази ситуация.“
„Децата ни си играят в пясъчника, но изглежда имат спор. Другото дете вашето ли? Бихте ли ми помогнали да ги успокоим.“
„Бихте ли ми помогнали да организираме качването на децата на люлката, така че да няма сърдити!“
*Когато родителите наблюдават внимателно децата си и трезво преценяват тяхното отношение към околните, качествата им, те могат да действат навременно и да реагират правилно. Когато една майка се извини за държанието на детето си, не е нужно да продължавате да коментирате неприемливото му отношение или конкретната случка, нито да проявявате недоволството си. Приемете случаят да приключен и продължете напред.
