Напоследък почти всичките ми приятели се оплакват от едно и също нещо: „Много е инатливо детето ми, постоянно повтаря – не, няма и не искам!” Какво да кажа – самата аз имам дете, което е едва на 2 години, но също е част от групата на инaтливите.
Има ли изобщо решение на проблема с детския инат? Какво можем да направим и колко строги да бъдем? Ето някои тактики, които бихме могли да прилагаме:
Бъдете търпеливи
От личен опит знам колко е трудно винаги да запазваш търпение. Понякога малкият човек до такава степен може да те извади от равновесие, че адреналинът ти да се покачи до небивали нива. Търпението обаче си остава най-доброто решение. Ако отвръщаме на ината с викове, наказания и нервност, само още повече подхранваме отрицанието у децата и нежеланието им да спазват правилата.
Възпитавайте чрез игри
Известна доза креативност винаги е от полза, особено, ако си имаме работа с инатливо дете. Ако то отказва да си събере играчките, опитайте се под формата на игра да го мотивирате – например колко са тъжни камионите или куклите, че ще нощуват на пода.
Играйте с детето си на игри, в които да пресъздавате ситуации от вашето ежедневие, които стават повод за детското непослушание. Ако например детето се инати и не иска да си ляга вечер, чрез играта му показвайте колко сладко спят плюшените играчки, как нямат търпение да си легнат в креватчето и го правят винаги, когато майка им каже, че е време за сън.
Използвайте личния пример
Личният пример е много важен. Това не означава да казвате само колко добри и възпитани сте били вие като малки. Напротив – давайте за пример вас и вашите близки, както с положителните, така и с отрицателните постъпки от детството. За детето е интересно да чува истинските истории и ще оцени вашата откровеност, ако му разкажете как не сте си учели уроците, а е трябвало, как сте бягали от час, а не е трябвало и т.н.
Уверете се, че детето няма скрит мотив за своя инат
Много често децата проявяват инат като израз на някакъв протест. Причините могат да бъдат различни – поява на по-малко братче или сестриче, недостатъчно внимание от страна на родителите, често отсъствие на майката или таткото, прекалена строгост или липса на контрол.
Проявата на инат и използването на груб език са подсъзнателният начин децата да изразят протеста си. Опитайте се да проведете разговор под възможно най-деликатна форма – докато играете или докато се разхождате, за да разберете дали детето ви се чувства щастливо и дали нещо не го тревожи.
Намалете употребата на „Не”, „Не може” и „Няма”
Както всички знаем, децата са едни малки копирни машини, не само на нашите действия, но и на нашия речник. Тяхното „Не искам” обикновено е огледално на нашето „Не може”. И изобщо нямам предвид да позволявате всичко на детето си. Просто намерете начин да изразявате забраните и правилата с различни фрази от типа „По-добре би било”, „За теб е по-подходящо да..” и т. н. Преди да кажете, че нещо не е позволено, дайте възможност за избор между позволени неща. Например – „Не ти е разрешено да играеш на компютърни игри, но ако искаш, можем да отидем в зоопарка или на кино”.
Окуражавайте ги
Ако детето чува само критики и му спестявате похвалите, това подхранва желанието му да се инати и да действа напук. Ето защо винаги, когато видите добро поведение или положителна постъпка, не се колебайте да изречете думата „Браво” – така детето осъзнава, че има смисъл да спазва правилата и усилията му не остават незабелязани.
