По въпроса за ролята на майката в първите месеци от живота на детето спор няма – тя е по-значимата и важна личност в първите дни и месеци след раждането! Бебето е неразривно свързано с нея и се чувства прекрасно в тази свързаност. С течение на времето обаче, трябва да признаем, че настъпват някои трансформации, свързани с порастването на детето и с възможността му да преоткрива всеки ден света около себе си.
Първоначално и съвсем инстинктивно майките поемат водещата роля в живота на бебето по отношение на отглеждането и възпитанието. Таткото сякаш е изключен от този процес и отношенията в този сложен триъгълник неусетно се усложняват още повече, а често приемат линейна форма, в която таткото започва трайно да липсва.
Психолозите са на мнение, че в семействата, в които бащите са със слабо изразени функции или такива изцяло липсват, децата остават психологически зависими от майката дълги години след като детството приключи и дори в зряла възраст, когато те самите създадат семейство, тази зависимост продължава.
В живота им на възрастни по-късно често това оказва негативно влияние, особено във взаимоотношенията им с противоположния пол. Момичетата обикновено не могат да осъществят успешни връзки , защото са наследили от своите майки убеждението, че присъствието на мъжете в живота на жените и временно. Налага се стереотипът, че мъжете идват и си отиват, че те просто минават, а истински близкият и важен човек за децата е майката, и това е непроменлива величина.
Да се възстанови значимостта и ролята на бащата в зряла възраст е изключително трудно, ето защо е нужно още от самото зачеване да се зачита и изтъква ролята на бащата за отглеждането и възпитанието на детето, независимо дали то е момиче или момче и тези взаимоотношения да се отглеждат внимателно и последователно през годините, така че детето да има еднакво здрава и надежда връзка както с майката, така и с бащата. Именно по този начин то ще може да израсне пълноценен, самостоятелен и отговорен за решенията в живота си човек.
източник: www.vospitaj.com
