В нашето семейство боядисването на великденските яйца е голяма работа. Винаги сме спазвали по-ранната традиция, процедурата да се извърши в четвъртък. А голямата работа е не само заради веселостта, която няма как да не те превземе, при положение, че ще се занимаваш с нещо толкова мило, колкото е почти детската игра с разтваряне на боя и потапяне на нещо в нея, различните супер интересни техники за постигане на още по-яко яйцопроизведение този път, неумелите опити за прилагане на екзотични похвати и общото състрадание към почти неизменните им провали… Винаги този ден за мен е бил обагрен с особена емоционалност, някак се смесват семейното, личното, традиционното, тоест усещането за принадлежност към по-голяма група, към определена култура, което ти дава правото да се уповаваш на магически ритуали за благоденствие и късмет… толкова е хубаво поне за малко да пускаме кормилото и да вярваме, че светът ще се погрижи за нас, нали така?
Точно това ми е любимият момент от боядисването на великденските яйца – когато първото, червеното, е готово и майка ми ми прави кръстче на челото с него, тихичко благославяйки ме. Тази година аз за първи път пък ще направя същото за своята дъщеря… Боже. Наистина, все едно вчера, хайде, онзи ден, за историческа достоверност, беше, като моята майка направи кръстчето на големия ми корем и скътаното вътре малко човече. А е било преди цяла една година… Боже
Като се отнесох в тези мисли, за първи път и се замислих защо точно яйцата са централните герои на празника? Обяснението се оказа съвсем простичко и логично (изненада!), настанили са се в традицията, защото са символ на началото на новия живот, символ на възкресението, новият живот то държи запечатан вътре в себе си, докато не дойде единственото му правилно време да се появи на света, в опит да го направи малко по-бял. Твърдата черупка символизирала запечатаната гробница на Христос — пропукването на яйцето символизирало Неговото възкресение. А пък червеното, знаем, означава кръвта на Христос, пролята за греховете на човечеството. Не знаем може би обаче, че според преданието Мария Магдалена поднесла яйце на Тиберий и му казал, че Христос е възкръснал. Невъзможно, рекъл той, ако е истина, тогава това яйце трябва да се обагри на мига в червено. И яйцето пред очите му станало ярко червено – оттогава този цвят е основният в традицията на великденските яйца.
Ей такива неща уча тези дни, все повече ми се иска да знам кое, откъде, как, за да мога да разказвам на моята малка принчипеса някой де, когато ме попита.
Пък и без да пита, пак ще й разказвам. Защото новият живот наистина буди всичко – за добро. Дано.
