Временните домове за бежанци в Любимец и Пъстрогор засега са единственият дом на хората, преживели ужаса на гражданската война в Сирия хора, и потърсили убежище в България.
„Пиша това писмо с голяма надежда. Надявам се то да бъде не просто прочетено, иска ми се да бъде съпреживяно. 2 000 километра, това показва сухата статистика, 2 000 километра е разстоянието, което ни дели от ужаса на войната. Затварям очи и се понасям върху крилете на мисълта – така започва моят път към Сирия. Страх ме е. Прекрасните пейзажи постепенно се стопяват и пред мен се открива нещо зловещо, нещо, което кара цялото ми същество да настръхне. Пусти улици, дим, картечен лай и тела, разхвърлени навсякъде. Не просто разхвърлени, а разкъсани. Тела на мъже, на жени, на деца. Хиляди животи лежат някъде там, хиляди глави полегнали завинаги в прахта, ала с очи насочени към слънцето. И тези очи казват всичко приятели, те са надеждата, която ще дойде след тях, те са свободата, те са мечтите. Мъката налива без жал в чашата на живота. Сирийският народ отпива смело и продължава напред. Там някъде между детските писъци и куршумите ме застигат думите на Вапцаров: „Разстрел, и след разстрела – червей. Това е толкоз просто и логично. Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме!” И аз отварям очи. Вече не е страх. Не сте сами, не сте сами във бурята. Ние сме тук до вас. Крещя толкова силно: „ние сме тук до вас, ние ще ви приемем, ние ще ви помогнем”… Когато се осъзнавам, стоя отново върху стола в офиса. Ръката ми трепери, но продължавам да пиша. Не заради себе си, а заради онези, които имат нужда от сърцата ни. Вече стотици сирийски бежанци са у нас. Тук те търсят ново начало, нов дом, нови приятели. Завършвам това писмо както го започнах, с надежда. Всъщност за финал искам да ви призная нещо – аз все още вярвам в доброто и неговата сила. Аз все още вярвам, че няма нужда да бъда герой, за да подам на някого ръка, аз все още вярвам, че едно от най-хубавите неща на този свят е да подаря усмивка, аз все още вярвам, че съм човек. А ти?“, пише един от доброволците в кампанията Йордан Кроснаков.
Всеки, който се чувства съпричастен и иска да помогне може да го направи на следния адрес:
Сирийската асоциация – София, бул. Витоша 146
Бизнес център.
Всеки ден след 17 часа,
събота и неделя след 14 часа.
тел. 0876 101 092, 0876 101 098.
Събират се дрехи за всички възрасти, играчки за децата и най-вече – одеала.
източник: http://www.novini.bg
