Вчера за първи път се сблъсках със сцена, която, предполагам и вероятно съм жестоко права, тепърва ще чести в новото ми житие-битие. А именно: едно дете се държи неправомерно с друго. С все още благословено мънчиката ми дъщеря бяхме на гости при моя приятелка и почти 2-годишния й син, канени бяха и още една млада майка и нейното съкровише, момиченце на годинка и половина. Ние с моя дребус си стояхме кротко, тя раздаваше обичайните си усмивки на видимата и невидима публика, майките си говореха весело, а двата мъника по най-ведър и доволен начин си играеха с разните налични забавления. И изведнъж момченцето се развика, обърнахме се сащисани и видяхме, че момиченцето горко лежи побутнато на пода и явно нещо недобро се е разиграло. Майките се спогледаха в недоумение – нямаха все още опит с такива ситуации и не знаеха какво да направят. Родителницата на момченцето трябваше ли да го скастри за стореното, да му обясни как момиченца не се нагрубяват, играчките се споделят, светът е за двама и трима и така нататъка… или пък майката на мъничката дама трябваше да каже да не се лигави и че нищо пък толкова не е станало…
Тази почетна случка ме накара да се замисля как ли бих реагирала самата аз и изводът, до който стигнах, е, че нямам ама грам представа. В крайна сметка, много е трудно човек да подтисне инстинктивната си реакция да си грабне детето и да го защити, натривайки носа на пакостника, който си е позволил да го оскърби. Но така лесно се рушат приятелства, между малки и големи, тъй че, явно, ще се наложи да намеря по-софистициран подход. Зарових се и ето съветите, които намерих:
На първо място, трябва внимателно да наблюдаваме реакцията на „пострадалия“. Съвсем възможно е секунди след първоначалния вой вследствие на преживения уплах мъникът да осъзнае, че не му е чак пък толкова зле и нещата да се разминат без повече драма. В крайна сметка, няма да бъдем до тях завинаги, колкото и да ни се иска и е добре обучението им по темата „стават и такива неща в живота“ да започне максимално рано. Ако се намесим, преди реално да има нужда от това, рискуваме детето да израсне като едно от онези вечно тичащи към полата на мама несамостойни създания. А това, съгласете се, не е добра услуга за новия човек, никак.
Много полезни могат да бъдат и разнообразните ситуации, в които вие и отрочето ви заедно ставате свидетели на непристойното поведение на други деца – да речем някой щипе някого на детската площадка или разиграва сцени в заведение, където хората все пак са отишли, за да се държат малко или много по-спокойно, отколкото го правят в рамките на дома си.
Използвайте всеки подобен случай, за да обясните на детето си защо „така-не-се-прави“, но наистина му обяснете, а не просто сведете до знанието му съществуващия порядък. Децата имат нужда от кратки, точни, ясни обяснения защо нещата са такива, каквито твърдим, че са. Например, детето в рестораната се катери по стола си и така оставя неприятно мръсни следи по него. Тук е вашият идеален шанс да се включите с реплика като „Виж това дете как се катери по стола с мръсните си обувки. Никак не би ми било приятно следващия път, когато дойдем тук, този стол да ми се падне на мен и да се изцапам. На теб също няма да ти бъде приятно да седиш на мръсен стол, нали?“.
Следва продължение…
