Едно от най-важните неща, на които може да научим детето си е уважението. Важно е обаче да правим разлика между уважение и подчинение. Децата може да се подчиняват, защото ги е страх. А ако ни уважават, те ще се държат добре и ще бъдат послушни, защото знаят, че това е най-доброто за тях. Освен това страхът предизвиква съпротива, а когато човек е настроен да се отбранява и се чувства застрашен, последното, което изпитва е уважение.
Най-добрият начин на учим на уважение е като самите ние показваме такова. Когато детето усеща, че е зачитано, то знае какво е усещането и разбира колко това е важно за взаимоотношенията му с околните. Затова трябва да си повтаряме репликата: „Дръж се така с другите, както би искал те да се държат с теб!”.
Уважението е вид взаимоотношение с хората около нас. То ни помага да успеем в живота и да имаме добри връзки. Ако не зачитаме близките си, съучениците, приятелите си, учителите си и нас самите, почти невъзможно е да постигнем успех, в която и да е сфера в живота.
Детето, което има уважение към хората, се отнася по същия начин и към вещите си, към отговорностите си и съответно получава същото в отговор.
Децата се учат на уважение на места като детската градина или в училище. Но въпреки всичко, родителите са тези, които имат най-голямо влияние. Ако детето получава и показва тези качества вкъщи, то най-вероятно го прави и навън.
Как може да показваме своето уважение спрямо детето:
– Да бъдем честни. Ако сбъркаме или направим нещо неправилно, трябва да признаем грешката си и да се извиним.
– Да бъдем позитивни. Да не злепоставяме, обиждаме или да се присмиваме на детето си.
– Да им правим комплименти и да ги хвалим за положени усилия.
– Да им гласуваме доверие. Нека оставяме децата си да правят сами избори и да носят отговорност.
– Да сме справедливи. Да изслушваме и позицията на детето, преди да отсъждаме.
– Да бъдем учтиви. Да използваме вълшебните думички „моля” и „благодаря”. Да уважаваме нуждата му от лично пространство и да чукаме на вратата на стаята му, преди да влезем.
– Да сме надеждни и да спазваме поетите обещания и ангажименти. Нека показваме на детето, че каквото кажем се случва.
– Да сме добри слушатели и да даваме на детето си цялото си внимание, когато има нужда от това.
Може да се повтаряме, но децата правят всичко, което казваме и правим. Затова трябва да сме сигурни, че изграждаме в децата си уважително поведение. Някои от нещата, които може да правим в тази посока са:
– Да спазваме законите и установените правила – вкъщи, на улицата, в отношенията си, в държавата.
– Да бъдем грижовни и състрадателни, показвайки загриженост към хората, животните, околната среда.
– Избягвайте лошите модели на подражание. Когато видите подобни примери на неуважение и недобро поведение, обсъдете ги с детето.
– Когато въвеждате правила вкъщи, да обясним на детето защо е важно да бъдат спазвани.
– Учете детето да уважава себе си. Себеуважението е една от най-важните форми на уважение. Когато зачитаме себе си, е много по-лесно да го правим и за другите.
– Вашето мнение означава много за детето. Ако вие вярвате в неговите способности, то също ще го вярва.
– Изграждайте тяхната независимост. Давайте им отговорности, толкова рано, колкото те са способни да ги понесат.
– Помагайте им да си набелязват цели и да ги постигат. Тяхното самоуважение ще нарасне, когато видят, че успяват да се справят с нещата си.
– Окуражавайте честността. Нека детето ви знае, че дори да успее да излъже някой, то никога няма да може да заблуди себе си. И не може да се гордее с неща, като кражба, лъжа или измама.
– И най-важното – показвайте открито и постоянно любовта си. Казвайте му „обичам те!” достатъчно често, прегръщайте го и го целувайте! Дори, когато детето ви направи грешка, нека знае, че все още го обичате.
