Докато децата се учат да ходят и говорят и докато придобиват навици за хранене и сън още в първите си години с помощта на своите родители, те постепенно развиват социални умения и усвояват безопасно поведение.
Първите пет години от живота им са същностни, доколкото те са основата на тяхното самоуважение, на взаимоотношенията им с другите и със света. За да помогнат на детето в усвояването на определени норми и правила на поведение и за да създадат добра основа за бъдещото му развитие като отговорна и уважаваща себе си личност, родителите трябва да са търпеливи, настойчиви, готови многократно да повторят напътствията си и да направляват поведението на децата си, отдавайки им много любов, привързаност и внимание.
Родителите трябва да знаят, че някои методи за наказание са неприемливи:
Физическо наказание:
(да се шамаросва детето където и да било, но особено по лицето, или да се удря, особено с пръчка…)Физическото наказание, възприемано като метод за контрол, отдаващ дължимото на физическата сила, всъщност изразява неспособността на родителите да насочват поведението на своето дете. „Шамаросвам го от време на време“ не е приемливо – всяка форма на физическо наказание се счита за насилие, което се отразява върху здравословното развитие на детето. Физическото насилие се разпространява верижно. То може да бъде наречено и „унаследено“, защото бива имитирано… То създава наранена личност, която впоследствие разпространява насилие, защото той или тя не познават други начини за насърчаване на добро поведение освен насилнически действия и физическо наказание. Време е да разкъсаме веригата. НЕКА ГО НАПРАВИМ СЕГА!
Емоционално / психологическо наказание
„Няма да те обичам такъв“, „Колко си глупав“, „Колко си лош“; обиждане на детето по различни начини; унижение, подигравка, насаждане на чувство за вина; изолиране)
Такъв тип наказание загатва, че детето не е добро и то по характер („глупав“, „лош“, „непоносим“). Детето си изгражда мнение за себе си на базата на квалификациите, които чува в ранното си детство. Макар много родители да смятат, че подобни наказания нямат никакви последици, възможно и често се случва те да причиняват сериозни емоционални травми.
Няма рецепта за отглеждането на деца, но има някои методи, които ще ви помогнат да се справяте и да се чувствате по-добре като родители, докато децата ви се превръщат в отговорни и уважаващи себе си възрастни.
|
Ето няколко полезни съвета, които могат да са ви от помощ, за да насочите
вашето дете към желаните модели на поведение:
- Прекарвайте времето с детето си качествено: играйте с него, рисувайте,
слушайте музика, четете разкази, правете си разходки,
хранете се заедно, разговаряйте…
- Вие (родителите) сте тези, които определят правилата и поставят границите.
Вие трябва да ги обяснявате на вашето дете, да ги повтаряте и да сте убедени,
че детето ги е разбрало. Правилата на поведение се учат, те не са вродени!
- Правилата трябва да са ясни и точни – детето се нуждае от яснота какво се изисква
и какво се очаква от него. Винаги трябва да имате основателна причина,
когато казвате на детето си какво да прави и какво да не прави,
която е препоръчително да му обясните.
- Създайте рутинност в поведението на детето – точно определено време
на хранене, игра, разходки…, и бъдете последователни: това е базата
за придобиване на навици.
От друга страна, важно е също от време на време да допускате някои промени
в графика, така че детето да развие приспособимост и да се научи
да цени моментите на творчество и разнообразие.
- Помнете, че по-важно е какво правите, а не какво казвате – бъдете добър пример
за собствените си деца.
- Въведете правила и обяснете защо тези правила са добри. Не е достатъчно
просто да наказвате детето за това, че не спазва правилата,
ако то не разбира важността им. Например, обяснете на детето следното:
„Ако правиш това, то ще накара другото дете / другия човек
да се почувства наранен и ще го натъжи. Как ще се почувстваш ти,
ако някой друг направи същото на теб?“ Трябва да започнете с обясненията
докато детето е още бебе, не защото пеленачето ще ви разбере,
а защото така ще придобиете навика винаги да обяснявате
на детето си защо някои форми на поведение са приемливи, а други не.
- Поощрявайте доброто поведение на вашето дете, тъй като
това е начинът да му помогнете да развие желаното поведение.
Оценката на доброто поведение е далеч по-силен мотиватор от наказанието!
- Критикувайте поведението („Не е хубаво да разхвърляш играчките си навсякъде.
Събери ги и ги прибери в кутията!“), а не личността на детето.
(„Ти разхвърляно зверче! Лошо дете! Веднага си събери играчките!“).
- Приемайте емоциите на детето си и ги пренасочвайте от неприемливи
действия към приемливи, например: „Разбирам, че си ядосан,
но да си играеш със стъклена чаша не е безопасно, нека си направим
кула от зарчета, знам, че това ти харесва…“).
- Приемайте своите емоции – ако усетите, че губите контрол по-добре
напуснете сцената… Напълно нормално е да се ядосате на детето,
но не е приемливо да давате воля на гнева си, като го удряте и шамаросвате!
И най-важното: не забравяйте да показвате на детето си колко много го обичате.
Ако сте разстроени заради поведението на детето или заради собственото ви поведение
спрямо него, въпреки че, както си мислите, сте опитали всичко и все без резултат,
потърсете съвета на психолог или педагог.
Не забравяте, че това показва не слабостта ви, а вашето желание да бъдете добър
родител и да осигурите на детето си хубаво детство и качествено развитие.
Unicef.bg
|
