Има една стара шега, че ако не викаш на децата си, значи не прекарваш достатъчно време с тях. За специалистите по ранно детско развитие това не е смешно. Напротив. И все пак, много фрустрирани майки и татковци твърде често повишават глас, когато децата им направят нещо неприемливо.
Според едно изследване 88 процента от почти 1000 родители признават, че са викали, крещели или дори пищели на децата си през изминалата година. При семействата с деца на 7-годишна възраст, този процент вече е 98.
Когато викат на децата си, повечето родители дори не си измислят извинения за това. Всъщност, голяма част от родителите смятат, че да повишиш глас изобщо не може да се сравнява с това да удариш детето си.
Експертите не са склонни да се съгласят с тях обаче. Според водещи психолози изкрещяните в гнева думи имат също толкова разрушителен ефект като удрянето. Специалистите наричат такъв тип ядосано крещене с обиди и заплахи „психологическа агресия“.
При деца, на които често са им крещели или с които са се държали грубо, рискът от поява на депресивни състояния и състояния на раздразнение, гняв и враждебност е по-голям.
И така, след като викането е също толкова недопустимо като удрянето, тогава какво да направим, за да накараме детето си да се държи добре? Експертите дават следните препоръки:
Създайте ясни правила, които да се отнасят за всички вкъщи, като например никакво удряне, бутане, обидни думи и др. Напишете ги на един лист и ги закачете на видно място в дома ви и се погрижете всички деца да са запознати с тях.
Поощрявайте доброто поведение и коригирайте неприемливото. Ако децата не изпълняват правилата на къщата, не крещете. А по-скоро, ясно и категорично им покажете, в какво точно са сгрешили и ги накажете за това.
Ако чувствате, че кръвта ви ще кипне всеки момент, отдалечете се за малко, за да се успокоите. Говорете с детето, само, когато сте спокойни.
И накрая, запомнете, че уважението печели уважение. Ако искате детето ви да се държи уважително, избягвайте да крещите и да излизате извън кожата си пред него, защото по-късно ще съжалявате. Вместо това, използвайте модела, който искате вашето дете да използва, когато се ядоса. Бихте ли искали то да крещи и да блъска или да може да се овладее и със спокоен, но категоричен тон да обясни какво го е ядосало.
Прочетете също:
.jpg "Как да участваме в обучението на детето си")
Как да участваме в обучението на детето си
