Институт за изследвания в образованието публикува доклад Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България.
Четивната грамотност е комплексен феномен, който предполага комбинирането на различни когнитивни умения и компетентности. В академичната литература четенето често се разглежда като индикатор за „културен капитал“. То допринася за емоционалното и интелектуално израстване на младите хора; развива тяхното въображението; стимулира любознателността им; формира техните интереси; допринася за социализацията им и в крайна сметка има определяща роля за духовното им формиране като личности. Четенето е не само източник на естетически и емоционални преживявания, то е и средство за ежедневно получаване на знания. Четивната грамотност се свързва със способността да се учи по всички учебни дисциплини, включително по математика. Според някои изследователи различията в честотата и характера на четенето могат до голяма степен да обяснят разликите в постиженията на учениците според техния пол и социално-икономическия статус.
Проучванията показват, че равнището на четивната грамотност е много точен и надежден показател за бъдещото икономическо и социално благосъстояние на отделния човек и на общността, а нивото на грамотността е ключово за оценката на човешкия капитал. Ниските равнища на грамотност водят до ограничени възможности за заетост, бедност, неравенство, ограничено гражданско участие. Поради това по-доброто разбиране на факторите, които допринасят за постигането на по-висока четивна грамотност, е важно условие за провеждането на ефективни образователни политики и практики.
Какво предпочита да чете българският ученик и как това формира неговите нагласи и умения за четене?
В академичната литература има много доказателства, които демонстрират ясна позитивна връзка между честотата на четене и четивната грамотност. Някои видове четива обаче имат много по-голям принос за развитието на четивна грамотност от други. Националните данни от PISA 2018 г. показват, че колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати.
Разликата в четивната грамотност на учениците, които четат редовно художествена литература и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двугодишно обучение в училище.
Съществено е и „изпреварването“ на младите хора, които четат поне няколко пъти седмично документална литература – от гледна точка на уменията за четене те са по-напреднали с равностойността на едногодишно обучение от съучениците си, които никога не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкова по-високи са техните резултати по четене. Що се отнася до четенето на списания, данните не показват ясно изразена връзка между честотата на четене на списания и средния резултат на учениците.
Интерес представлява и как субективното възприемане на четенето от учениците се отразява на техните резултати. Редица количествени и качествени изследвания от последните 20 години показват, че мотивацията за четене се предопределя от различни фактори, като сред основните от тях са любопитство, участие, конкуренция, признание, оценки и съобразяване с изискванията. Много от тези изследвания демонстрират силен позитивен принос на вътрешната мотивация за четене върху читателското поведение, количеството на четенето за удоволствие и четивната грамотност. В същото време, създаваната външна мотивация за четене оказва много по-малко или дори отрицателно влияние върху количеството на четенето и четивната грамотност.
По отношение на четивната грамотност българските ученици, които имат силна вътрешна мотивация за четене, изпреварват с около 2 години и 4 месеца съучениците си, които изобщо нямат такава мотивация.
От съществено значение за постигнатите резултати е не само личното отношение на учениците към четенето, но и примерът, който получават в дома си. Основен индикатор за това са отговорите на въпроса „Колко книги имате в дома си?“, като тук не се включват списания, вестници или учебници. Близо ¼ от всички ученици, участвали в PISA 2018, посочват, че имат до 10 книги в дома си. Те имат и значително по-ниски средни резултати по четене – едва 356 точки. Под средното равнище са и тези, които са посочили, че имат между 11 и 25 книги – 411 точки. Само 9% от учениците посочват, че имат над 200 до 500 книги вкъщи, но те имат много висок среден резултат. На практика тези ученици са по-напреднали с равностойността на около 4 години обучение в училище спрямо съучениците им, които имат до 10 книги вкъщи.
Ако съдим по данните на PISA 2018, учениците все още предпочитат традиционната книга. Почти една трета от тях (33%) посочват, че предпочитат да четат книги на хартиен носител. Техният резултат е 454 точки или с 49 точки по-висок от резултата на учениците, които по-често четат книги на електронни устройства – съответно 22% и резултат 405 точки. Младите хора, обаче, които са посочили, че четат поравно книги както на хартиен носител, така и на електронни устройства, са 18% и имат също сравнително висок резултат – 452 точки.
Стратегиите за четене
Активното четене и използването на ефективни стратегии за четене и учене са ключови предпоставки за успех. Данните показват, че използването на стратегии за разбиране и осмисляне на информация има значителна „добавена стойност“ към четивната грамотност на учениците. Използването предимно на стратегии за запаметяване без стратегии за осмисляне и разбиране се свързва с ниски равнища на четивни умения на учениците. Когато учениците използват главно стратегии за запаметяване, това не само не им помага, но може да доведе до понижаване на техния резултат.
Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България – пълният текст можете да прочетете ТУК.
Източници: ire-bg.org и НМД
