Разказът е предоставен от Асоциация на българските дули

След един изключително неприятен вагинален преглед, безумно вкусно мокачино и мъфин, дълга разходка в центъра и бърборкане на чай с приятелка, контракциите ми взеха да стават все по-регулярни и болезнени и реших, че е крайно време да се прибирам вкъщи. 

Когато се прибрах, вече бях сигурна, че не искам да се връщам да раждам при лекаря, който ми направи сутрешния преглед – бях загубила доверие в него. Още повече, че бях представила план за раждане, в който изрично заявявах, че желая вагиналните прегледи да бъдат сведени до минимум. Звъннах на Йоана и й казах, че бебето идва и смятам да родя при д-р Киров. Това леко казано я изненада, тъй като с него дори не бяхме обсъждали план за раждане. Единствено се бяхме чули веднъж по телефона, за да уговорим среща, но уви не остана време за нея. От телефонния ни разговор той знаеше само, че искам да родя естествено след секцио. Звъннах на д-р Киров и той каза, че няма проблем да родя при него и да се обадя отново, когато пристигна в болницата. 

Чух се отново с Йоана и се разбрахме да се видим направо в „Тина Киркова”. Имах усещането, че няма време да я изчакам първо тя да дойде до вкъщи. Още повече, че беше петък вечер и имаше ужасни задръствания, а таткото беше в Сибир! До болницата ме закара един близък, за когото майка ми се сети и който дойде от другия край на София. 



Йоана пристигнахме в „Тина Киркова” по едно и също време. Влязохме заедно в приемния кабинет. Още там заявих желанието си тя да остане с мен. Казахме, че сме близки приятелки – аз наистина я чувствах такава, въпреки че се бяхме запознали едва преди няколко месеца. Срещнахме се покрай родителския кооператив, в който участваме с по-големия ми син, когато бях бременна в шестия месец. Тогава още нямах яснота къде и как ще раждам. При първата ми бременност по лекарско предписание (поради увреждане на ретината) родих чрез планово секцио. За съжаление се оказа, че операцията е направена прекалено рано и бебчето имаше проблеми с дишането, поради което беше поставено в кувьоз. Изживях огромно разочарование, тъй като тогава исках да родя естествено във вода. Затова този път не исках да се настройвам предварително и не знаех със сигурност по какъв начин ще родя. Дори нямах желание (за разлика от предния път) да чета материали и разкази по темата. За сметка на това разговорите с бъдещата ми дула ми бяха доста интересни. От нея разбрах, че в София всъщност има много малко лекари, които са склонни да приемат нормално раждане след секцио. Когато посетих единия, директно ме попита дали имам план за раждане и дула. И аз тогава осъзнах, че искам дула и то не коя да е, а именно Йоана. 

В приемния кабинет водите ми изтекоха в момента, в който се качих на магарето. Оказа се, че съм с 2 см разкритие. Дежурната лекарка се чу с д-р Киров и му каза да не бърза. Бяха много внимателни и любезни – изчакваха да премине контракцията, преди да продължим разговора, като оставяха дулата междувременно да ме масажира. Дори бяха готови да не ми направят клизма, което честно казано ме изненада. В повечето истории, които съм чела и слушала, родилките едва ли не трябва да се борят за правата си, затова аз не очаквах толкова човешко отношение. 


Качихме се в родилното, като Йоана трябваше да изчака няколко минути отвън. Поисках си самостоятелна родилна зала. Преговорите не помогнах и трябваше да полежа, за да направят запис на сърдечните тонове на бебето. Не издържах в легнало положение, затова застанах на четири крака, като дулата придържаше апарата. През по-голямата част от времето ни оставяха сами, като само от време на време от персонала влизаха да проверят дали всичко е наред. По време на контракциите аз се чувствах най-добре в клекнала поза, като между тях сядах по турски и си почивах. Така не усещах никакво съпротивление. Нямах желание да се разхождам или да сменям позата. Дори масажа, който прилагаше Йоана и ме отпускаше в началото, в последствие по-скоро ме разсейваше и дразнеше. Тя беше подготвила шалове, ароматерапия и т. н. алтернативни методи за облекчаване на болката, но на мен ми стигаше това, че беше до мен, че не съм сама, че има кой да държи ръката ми и да подкрепя гърба ми по време на най-интензивните контракции, че има кой да ми подаде вода.

Така се бях вглъбила в себе си и се бях концентрирала върху това, което се случва с мен и бебето, че ми беше все тая какво е болничното осветление например. Имах усещането, че аз и бебето сме изолирани и малко встрани от това, което се случваше наоколо, а дулата бе като връзка с външния свят. В повечето случаи тя успяваше да кирилизира желанията ми пред персонала, като това да не ми поставят абокат или системи. И всеки път оставах по малко учудена, че уважават желанията ми – значи могло и в българска болница да родиш естествено, в присъствието на дула, с минимална лекарска намеса. Е, направиха ми два прегледа, но бяха много бързи и по никакъв начин не мога да ги определя като травмиращи. 


При втория преглед се оказа, че вече съм с пълно разкритие. Някъде по това време се появи и д-р Киров. Бяха минали около три часа от приемането ни в болницата. Беше много дискретен и отново ни остави сами. Едва когато започнаха напъните и се виждаше главичката на бебето се качих на стола. Акушерката кресна на няколко пъти „Напъвай!”, но на мен така или иначе ми се напъваше, така че беше без значение. При втория напън усетих леко парене и Лора се роди. Бях неописуемо щастлива. Веднага я сложиха на кореми ми и изчакаха пъпната връв да спре да пулсира, преди да я прережат. Тези неща не бяха обсъждани предварително с никого, а аз за първи път стъпвах в тази болница. Взеха бебето за няколко минути, за да я прегледат. Като я върнаха ме уведомиха, че тежи 2800 г и дълга 48 см. Сложих я на гърда и тя след малко засука! Д-р Киров благодари на дулата за помощта! Бях в такова еуфорично настроение. Имах усещането, че всичко се е наредило, точно така, както е трябвало да се случи. Нямах никакви усложнения или разкъсвания. Изпитвах огромна благодарност към всички, с които съдбата ме събра тази вечер, особено към Йоана. 

Сега съм щастлива майка на едно спокойно бебче, което хапва добре и спи много. :о)