Детето, неговите нужди и родителските грешки

Възраст на детето	Психологическа характеристика, която трябва да се постигне	Пречки за постигането й	Родителско поведение, улесняващо постигането й
От новородено до около 1,5 – 2 години	Чувство на доверие и сигурност	Безчувственост – недостатъчно гушкане, държане на ръце, топлене, усмихване, люшкане, говорене. Ранно отбиване. Оставяне да се „наплаче”.	Ако се осъзнае важността на детските нужди и на всяка от тях се реагира навреме, ако детето е дарявано постоянно с необходимата обич, то развива по-силно чувство на доверие, вместо страх от света и хората.
Между 2 и 4 години	Независимост – детето възприема себе си като автономен индивид, отделно от родителите си, въпреки че зависи от тях.	Недостатъчно говорене с детето. Твърде строго или твърде ранно приучване към гърнето. Отнемане на детето възможността само да опита постепенно да контролира червата си и други функции по своя воля и по свой свободен избор.	Ако родителите награждават успешното детско поведение и не го засрамват при провалите му (ползването на гърне като самоцел и наказание при всяко изпускане), детето придобива усещане за автономност, не се съмнява в себе си и способностите си да се контролира.
От 4 до към 6 години	Инициативност – време на активно изследване и изучаване на света, на въображение и имитиране на възрастно поведение.	Потискане и иронизиране на детето в игрите му. Свръх строга дисциплина, желание да се възпита „послушно дете”. Внушаване на непоклатим морал, който е в конфликт със спонтанността на детето. Пренебрегване на детските въпроси и омаловажаване на желанието за изследване на света.	Изграждане на убеждение „Аз съм каквото мога да си представя, че ще бъда”. Щом родителите приемат детското любопитство и не омаловажават нуждата му да пита и знае, то ще развие детската си инициативност и не би се страхувало от възможен неуспех.