„Може ли нещо сладко?“ – въпрос, който вероятно звучи познато в много семейства. Децата естествено харесват сладкия вкус и в това няма нищо необичайно. За родителите обаче понякога остава въпросът как сладкото да намери своето място в детското меню – без излишни забрани, но и с необходимата мярка.
А всъщност сладкото не е нужно да бъде нито забранено, нито повод за притеснение. По-важно е постепенно да помогнем на детето да изгради спокойно отношение към храната и да разбере, че и малките сладки удоволствия имат своето място.
Нека сладкото не бъде награда
„Ако си изядеш вечерята, ще получиш десерт.“ Понякога това изглежда като най-лесния начин да насърчим детето да хапне още няколко лъжички. Когато обаче сладкото редовно се превръща в награда, то може да стане още по-желано. Вместо това десертът може просто да бъде част от храненето – без условия и без да бъде свързван с добро или лошо поведение.
Без строги забрани
Колкото повече една храна е представяна като „забранена“, толкова по-интересна може да стане за детето. Затова не е необходимо всяка бисквитка или парченце шоколад да се превръщат в голяма тема. По-важни са навиците, които изграждаме с времето. Ако ежедневното меню е разнообразно, малко повече сладко на рожден ден, празник или друг специален повод е просто част от детството.
Сладкият вкус има много лица
Когато на детето му се хапва нещо сладко, изборът може да бъде много по-разнообразен – от любим плод или кисело мляко до вкусен домашен десерт с по-малко добавена захар. Не е нужно обаче плодът винаги да замества десерта. И двете могат да присъстват в менюто – важното е малкото дете постепенно да опознава различни вкусове и храни.
Малки избори всеки ден
Децата обичат сами да взимат решения. Вместо „Какво искаш да хапнеш?“, можем да предложим два подходящи варианта: „Банан или кисело мляко с плод?“. Така детето има свободата да избере, а родителят спокойно поставя рамките, без храненето да се превръща в спор.
С грижа, а не със съвършенство
Не е необходимо менюто да бъде съвършено всеки ден. Децата изграждат отношението си към храната постепенно – от това, което им предлагаме, но и от начина, по който самите ние говорим за нея. Затова една бисквитка, парче торта или любим сладолед не трябва да носят вина – нито за детето, нито за родителя. С малко мярка и много спокойствие сладкото може просто да остане едно от онези малки удоволствия, които също имат своето място в детството.
