Как се управлява успешно 5-членно семейство и има ли коучинга заслуга за това

Интервю с Мария Стайкова,
професионален коуч, ментор-коуч, треньор и фасилитатор

Как най-лесно можем да обясним понятието коучинг, кой може да стане коуч и имат ли тези думи аналози в българския език, с които да ги заменим в ежедневните си разговори, за да ни е по-лесно?

Международната Коуч Федерация –  ICF, дефинира коучинга като партньорство между коуч и клиент в процес, в който клиента да увеличи и използва добре своя потенциал.

Зараждането на коучинга идва от света на спорта. Както спортният коуч изважда най-доброто в един спортист, така и прилагането на подобен подход в бизнеса и в личен план е дало началото на коучинга като отделна професия.

Коуч би могъл да стане всеки, който има желание да работи с хора и да подкрепя тяхното израстване.

В цял свят са приети термините коуч и коучинг. Много сме търсили подходяща дума на български език, за съжаление безуспешно. Предпочитаме да държим фокуса върху ефекта и ползите от коучинга, отколкото върху думата, с която го назоваваме.

Как и кога решихте, че да сте професионален коуч е тръпката в професионален план, която съзнателно сте търсили?

В първия момент, в който се запознах с коучинга професионално. Всъщност като се замисля съм търсила коучинга подсъзнателно. Аз съм била обучител дълги години, но усещах един недостатък, защото, колкото и да е интересно и полезно едно обучение, после човек продължава със старите навици и прилага малко от наученото. С коучинга намерих начин да се преодолее този недостатък.

Кое е най-голямото предизвикателство, с което трябваше да се справите? 

Със самата себе си, моите нагласи и стереотипи. Бях възпитана, че една жена трябва да е успешна, самостоятелна и да гради кариера. Това беше първия стереотип, който трябваше да преодолея, за да мога да бъда съпруга и майка и да отделя 10 години да отгледам спокойно децата си. Когато децата ми започнаха да порастват и да стават по-самостоятелни, открих коучинга. Трябваше ми доста вътрешна работа, за да развия представата ми за себе си от майка и съпруга към професионалист, предприемач и лидер.

Всеки ли може да стане професионален коуч и каква е разликата между професионалните коучове и тези, които се занимават с коучинг за удоволствие, ако изобщо има такива?

Напоследък е много модерно да си коуч. Нашата професия не е регулирана и много хора на база на предишен опит решават, че ще са коучове. Това не е достатъчно. ICF, най-голямата организация за коучинг в света, дефинира професионалните и етични стандарти в световен мащаб и истинските професионалисти работят по тези стандарти. Много важно за хората, които искат да се развиват в тази професия или си търсят коуч, е да знаят кои са стандартните, тип обучение, продължителност и акредитация, които са нужни на човек, който работи като коуч.

Приоритет на кой пол е коучинга?

Въпреки, че в световен мащаб жените коучове са повече от мъжете, не бих казала, че полът е определящ за добрия професионализъм. Изключение в статистиката прави Азия, където мъжете и жените коучове са почти наравно, според Глобалното проучване на коучинга, проведено от ICF през 2016 г.

Какви са основните качества, които трябва да притежават хората, решили да практикуват коучинг?

Винаги казвам, че, за да си добър коуч, единственото изискване е да обичаш да работиш с хора. Всичко друго се научава. Един добър коуч развива много фини умения за общуване. Той умее да създава среда на доверие и близост, така че да предразположи клиента да бъде откровен сам със себе си.

Съществуват ли понятия „семеен коучинг“ или „родителски коучинг“? В какво се заключават основните им принципи и по какво се различават от останалите видове коучинг?

Има много разновидности на коучинга – бизнес, житейски, семеен и т.н. Общото за всички тях е, че коучът трябва да владее основни коучинг умения и компетенции, дефинирани от ICF и към тях да надгради специфични знания и умения в конкретната област на действие.
Коучингът за семейни двойки по същестността си е тим коучинг, като екипът в случая са членовете на семейството. Целта е постигане на позитивна промяна и осъзнатост.

По какво управлението на едно бизнес начинание или вземането на бизнес решение си прилича с управлението на семейството и вземането на семейни решения, от гледна точка на коучинга?

Аз дълги години отговарях на въпроса: “Какъв управленски опит имате?” на шега с: “Управлявам 5 членно семейство.”. Ако хората влагаха толкова усилия в изграждането на семейството си, колкото влагат в кариерата, статистиката за разводите нямаше да е толкова плашещата. За съжаление формалното образование се фокусира върху това как да сме успешни професионалисти, но не и как да сме успешно функциониращи единици в обществото. Аз намирам много паралели в двете, разликата естествено е в мащабите.

Може ли да се каже, че всеки родител в някаква степен е коуч за своите деца? Така или иначе всеки от нас дава съвети и напътства децата си, прави ли го това коуч и по какво се различава наставника, ментора от коуча?

Не бих казала. Може да се използва коучинг подход към децата, но не и да сме им коучове. При коучингът няма съвети и напътствия. Родителите имаме друга функция – да обичаме, обгрижваме, обучаваме децата си. Ние сме силно емоционално свързани и естествено искаме най-доброто за тях. Затова чистият коучинг е трудно приложим. Мои колеги са ми споделяли, че успешно работят с порасналите си деца – тогава разговора може да се рамкира като коучинг. Аз самата често използвам коучинг подход към децата си – вместо да коментирам нещата, които ми споделят, аз задавам въпроси, за да разбера повече какво се случва в тяхната глава и какво те самите учат от ситуациите, в които попадат. Естествено имала съм реакции от рода на: “Хайде стига с твоя коучинг, не може ли като нормална майка да ми кажеш какво да направя и да приключим!”. Но също така и със задоволство забелязвам, че децата ми започват да изграждат навици да си задават въпроси, да анализират ситуации и да търсят решения.

Колкото до втория въпрос – менторът обикновено е експерт в дадена област и от него се очаква да даде добри решения и да сподели опит в тази област. Коучът е специалист в коучинга. Той владее умението да помогне чрез въпросите си на клиента. Общото е, че и двата подхода не могат да бъдат натрапени на получателя.

Вие имате три деца, момчета, как се справяте като родител и какво сте за тях най-вече – майка, съветник, приятел, коуч или успявате да сте сложна фигура, съчетаваща в себе си по малко от всичко? 

По малко от всичко това и много повече – понякога съм съюзник, понякога общ враг (това помага за сплотяване на децата), понякога учител, понякога поддръжник и какво ли още не. Но във всяка ситуация и всяка роля съм просто майка, която ги обича безрезервно. Щастлива съм, че от самото начало със съпруга ми изградихме партньорски стил на родителстване. Моят родителски стил е да оставя децата да се справят сами с всичко, което могат, като да се хранят и обличат сами в началото, да отговарят за своите ангажименти в училище, да помагат вкъщи. Вярвам, че така ги възпитавам да са по-самостоятелни и отговорни, а и на нас като родители ни е по-леко.

Вашите деца знаят ли какво представлява вашата професия, в какво се заключават вашите ежедневни ангажименти? 

Всеки от тях си е изградил различна представа за моята професия. Имах много интересен случай преди време. На път от морето бяхме спрели да хапнем в Макдоналдс (да, понякога детските молби надделяват над здравия разум). Към детското меню имаше играчки със супер герои. Най-малкият ми син тъкмо се беше научил да чете и бавно и старателно прочете надписа върху кутията: “Открий супергероя в себе си!”, след което се обърна и развълнувано каза: “Мамо, виж, това е като в коучинга!”. Явно децата попиват същността.

Разкажете ни малко повече за това как преминава един ваш ден, как успявате да балансирате между всичките си ангажименти и семейството.

Дните ми са много цветни и разнообразни. Обикновено ставам към 6ч., за да имам малко време за себе си. Към 6.30ч. започвам да будя децата поетапно и организирам закуската им. В 7.30 ч. започва таксиметровата ми смяна – закарвам 1-2 деца на училище, понякога и съпруга ми на работа. В дните, в които сутрин имам обучения или съм заета, съпругът ми поема таксиметровата смяна. След това се заемам с работата си. Тя е разнообразна и включва в различните дни коучинг сесии, обучителни сесии, менторски сесии, срещи с клиенти и т.н. Като председател на българското представителство на Международната Коуч Федерация в България – Ай Си Еф България, заедно с колегите си отделям време и за развитието на нашата коучинг общност. Понякога между всички тези разнообразни задачи успявам да пусна и 1-2 перални или да поспортувам. В късния следобед отново имам таксиметрова смяна – прибирам най-малкото дете от училище. Следва вечеря със семейството, която най-често е приготвена от майка ми. Вечер обичам да редя пъзели или да чета. Веднъж в седмицата си пускам хубав филм за гледане докато гладя планина от пране. Лягам си с книга за душата.

Коя е първата мисъл, когато сутрин отворите очи? Може ли да ви хвърли в паника?

Със събуждането си прехвърлям плана за деня. Не мисля, че има нещо, което може да ме хвърли в паника. Тя не ми е присъща. Във всяка ситуация, колкото и да е сложна и трудна, гледам да се фокусирам върху това, което мога да направя в момента. Ако нещо съм сгрешила, не губя време в съжаление и самопорицание, а поемам отговорност и се съсредоточавам в оправянето на проблема. В стресови ситуации, например, ако трябва да излизам и да говоря пред 200 човека, дишам. На това уча и децата.

Ще ни разкриете ли най-успешната си коучинг тактика, която прилагате у дома, спрямо децата си, и която е доказано успешна? 

Във всеки момент е различно, но най-вече ги карам да мислят и стимулирам въображението им чрез въпроси и изслушване. Опитвам се да им се доверявам колкото се може повече. Не винаги се получава, аз все пак съм им майка, а не коуч.

Какво най-много обичате да правите в свободното си време? Успявате ли да си „откраднете“ по някой час само за себе си?

Има един виц: “Попитали 10 майки какво правят в свободното си време. 7 от тях не разбрали въпроса, а останалите 3 заспали докато им го задават.”. И аз съм била в такава ситуация, но винаги съм смятала, че дължа на мъжете си грижа за себе си. Това им осигурява по-приветлива съпруга и търпелива майка. Така че, не просто си “открадвам”, а ми е приоритет. Мъжете ми го оценяват и също се грижат да имам това време. Няма нужда да е нещо грандиозно, понякога са пет минути с любима книга в леглото сутрин докато децата се обличат.

Да се отглеждат три деца, при това момчета, не е лесна работа? Помага ли ви някой?

Когато децата бяха малки, се грижех предимно аз за тях. За да мога да им отделям цялото си внимание, със съпруга ми решихме да наемем домашна помощница. Тогава работих малко на свободна практика и съпругът ми поемаше децата, когато аз бях заета. През последните години, аз работя по-интензивно, а той отделя все повече време на децата. Неоценима помощ имаме и от моята майка. Благодарение на нея имаме топъл квасен хляб и домашни вкусотии на масата всеки ден.

Кои са любимите ви занимания с децата? Колко често успявате да им се посветите?

Във всяка възраст различни неща. Когато бяха по-малки прекарвахме време в парка. Към днешна дата, най-големият ми син, на 17, открива себе си и изгражда свое “племе”. На този етап няма желание на прекарва време с мен, освен когато ме бие на шах от време навреме. Търпеливо чакам да израсне този период, за да се открием отново, вече като възрастни. Средният ми син е на 14 и е творец с много нестандартно мислене. С него обичам да водя разговори на темите, които го вълнуват, да ми разказва за проектите и идеите си. Най-малкият ми син е на 9 и за него все още съм “слънцето”. Той обича да прави всичко с мен. Семейните вечери и пътувания са времето, в което се събираме всички заедно. Но иначе се опитвам да отделям време за всеки един поотделно, дори да са само 10-15 минути на ден.

Как изглежда идеалният родител, според вас и възможно ли е изобщо да се твърди, че той съществува?

Идеалният родител е мит. На всички ни се случва да сгрешим, да изпуснем нервите си и да реагираме грешно. Важното е да правим най-доброто, на което сме способни, да сме благосклонни към себе си, да си прощаваме собствените грешки, да се учим от тях и да израстваме заедно с децата си.

Ако, провокирани от това интервю, се появят родители, които ще поискат да усвоят някои основни коучинг умения, какво бихте ги посъветвали? Има ли място, където да получат съвети и знания? 

В Ай Си Еф България имаме колеги, които са специализирали в работата с родители, деца, тийнейджъри.

Всеки, който иска повече информация за коучинга или търси конкретен специалист, може да го направи като се свърже с нас на office@icfbulgaria.org.

Като майка и успяла в професията си жена, какво бихте пожелали на българските родители?

Да могат да се радват на малките неща, да приемат грешките си като възможност за учене и да вярват повече в интуицията на децата си.