Ако до неотдавна е било вярно, че подрастването започва на 12-13 и приключва около 19-ата година, или така наречените тийнейджърски години, това вече не е валидно за новите поколения. Границите трябва да се разширят значително и в двете посоки, за да обхващат реалния процес на израстване при съвременните условия на живот, защото децата започват да се развиват от по-рано, но им отнема повече време. По-удачна рамка днес би била между 10 и 24 години, твърди екип от специалисти от Детската болница в Мелбърн в сътрудничество с автори от журнала „Лансет“, където миналата седмица е публикувана научната им статия, призоваваща за нова дефиниция на подрастването.
За тази промяна има много фактори, които не са внезапни, а се наблюдават и натрупват отдавна – особено много в развития свят, смятат учените. Например това, че образованието на младите хора сега продължава по-дълго, защото университетът е все по-достъпна и предпочитана възможност, а бракът и родителството в ранна възраст вече се приемат по-скоро с критика, отколкото като норма, както е било до неотдавна.
Така психологически се вдига горната граница на израстването, защото на младите им отнема повече време да се откъснат от преходния период между детството и зрелостта и да възприемат ролята си на възрастни. Средната възраст, на която хората във Великобритания сключват първи брак, вече надхвърля 30 години, което е увеличение с почти 8 години за последните 45 години, посочва като пример Би Би Си.
За вдигането на горната граница има и физиологични аргументи, които също са известни отдавна. Например това, че мозъкът продължава да съзрява и след 20, когато всъщност започва да работи по-бързо и по-ефективно, или това, че при повечето хора мъдреците израстват чак около 25-ата година, посочват специалистите.
Колкото до долната граница – счита се, че пубертетът, или подрастването, започва, когато хипоталамусът започне да произвежда хормоните, активиращи хипофизната и половите жлези. В старите учебници пише, че това се случва около 14-ата година, обаче благодарение на подобреното здравеопазване и хранене на човечеството в последните десетилетия децата растат по-здрави и процесът започва по-рано – около 10-ата година. Показател за това е например статистиката, че за 150 години средната възраст за първата менструация на момичетата в Западна Европа е намаляла с 4 години, като сега е около 12.
Учените от Мелбърн смятат, че освен да се разширят границите на подрастването в медицинските стандарти, това трябва да намери изражение и в законодателството. Сега в по-голяма част от света човек става пълнолетен и законово отговорен за постъпките си възрастен на 18 години, но може би това вече не е адекватен момент, коментират авторите и предлагат поне част от привилегиите за деца и тийнеджъри да са със срок до 25 години. Противници на идеята обаче коментират пред Би Би Си, че всякакви законови промени в подобна насока ще легитимират и без друго прекомерната инфантилност на младите хора в момента и по-скоро ще влошат положението.
