Вижте и предишните части на материала:1 и 2.
5. Да оставяте децата си с друг
Първият ден в яслата или градината и детенцето явно се чувства съвсем добре – вие обаче сте купчина нерви. Сълзите се стичат по лицето ви, докато се връщате за една последна целувка и след това карате към офиса, едва борейки се с желанието си да обърнете…
Успокойте се. Работещите майки често се измъчват ужасно, особено в началото. „Върнах се на работа, работата, която обичам… и макар че се чувствах щастлива от това, осмислена, не очаквах изобщо вината, която замъгляваше радостта ми…“, казва Йоана.
Работещите майки се чувстват виновни също и за самото си желание да работят. Друга дама споделя, че е била страшно разстроена, когато първо оставила сина си в яслата, но същевременно се почувствала и толкова облекчена, че поне за известно време ще бъде далеч от постоянния му плач. „Бях двойно виновна пред себе си – защото го оставям и защото толкова исках тази почивка“, споделя тя.
Ако сте в подобно положение, нека си припомним многото изследвания, които сочат, че добрата ясла или градина могат да подпомогнат когнитивното, езиково, социално развитие… Облекчете вината си, като изберете най-добрият център, гледачка, почасова занималня, които можете.
За да улесните прехода, запознайте се предварително с човека или екипа, който ще се грижи за детенцето ви. Направете няколко пробни дни, опитайте да оставите малкото на избраното място или с гледачката отначало за 1-2 часа, докато си свършите нещо.
Стойте надалеч от така широко дискутираната във форуми войнствена тема „работещи майки срещу неработещи“ и игнорирайте всякакви негативни коментари, които може би ще получите. Има много теми и в подкрепа на работещите майки, включете се в тях.
И, накрая, помнете, че работата ви има много важна цел – било защото се налага да изкарвате пари за семейния бюджет или просто защото ви прави щастлива.
6. Да крещите на децата си
Малкото ви дете започва да крещи обезумяло точно в секундата, в която бебето най-сетне е задрямало… „Ще го събудиш!“, избухвате диво, много по-високо, отколкото сте искали. Детенцето ви поглежда стреснато, с широко отворени от ужас очи.
Успокойте се. Никой не се чувства добре да крещи на децата си. В интерес на истината, проучване доказва, че това е номер 1 в списъка на причинители на майчината вина.
Когато се случи, анализирайте внимателно поведението си. Беше ли крещенето необичайно? Обикновено спокойна ли сте с децата си? Ако да, тогава не се напрягайте много и използвайте случая като ценна възможност да се поучите, не само вие, но и детето.
Уверете го, че всичко е наред и му обяснете какво е станало: „Понякога хората викат, когато са разстроени. Но това може да обиди другите. Съжалявам. Щеше да е по-добре, ако бях казала „Моля те стой тихо, бебето сега спи.“
Но ако крещенето се е превърнало в навик, може би е време да предприемете мерки за овладяване на гнева си и за намаляване на стреса. Запишете се в група за подкрепа, поискайте съвет от специалист, прочетете книги по темата… Много важно е да споделяте с партньора си, за да не се натрупва напрежение, което да подкопава връзката ви.
„В крайна сметка се наложи да ходя на терапия“, казва една майка, „и там разбрах, че причината за всичко е стресът. Направих всичко по силите си, за да го намаля – започнах да работя по-малко, да спортувам повече, да не се напрягам толкова за домакинската работа. Не беше лесно, защото винаги съм се старала да контролирам всичко, но определено си заслужаваше.“
7. Да нямате възможност да си позволявате някои неща
Всичките ви приятелки с деца са се записали за онзи толкова популярен и страшно скъп музикален курс за дребосъци. Много бихте искали да го посещавате и вие, но не можете да си го позволите. С мъка си представяте техните деца, бъдещите виртуози на сцената, а вашето как мете пода зад кулисите.
Успокойте се. Лесно е да се чувствате зле, когато не можете да си позволите някое занимание за детето си или когато сте единствената майка на площадката със семпла количка, заобиколена от всички тези модерни варианти с хиляди екстри.
Но много от нещата, които смятаме за задължителни, не са такива. Това, от което децата се нуждаят най-много, е любов. Не от скъпа нова играчка или специализирани класове. Психотерапевтът Кейт Левинсън казва, че всъщност твърде многото вещи могат да се окажат проблем. „Ако постоянно купувате на детето си нови и нови неща, то никога няма да научи стойността на парите. Ваша задача, много важна, е да им покажете как да се радват на живота и да решават проблеми по начини, които нямат нищо общо с купуване на вещи и използване на пари.“, обяснява тя.
Вместо да мислите за това какво не можете да дадете на детето си, мислете за нещата, които можете да му осигурите. Например, като не отидете на онзи скъп музикален курс, можете да го заведете на безплатно занимание някъде. Ако обича да „готви“, но нямате пари да му купите детска кухня, направете си заедно такава от картон. Със сигурност ще почувствате как вината си отива, докато го гледате колко щастливо си потропва по новата печка
